See - American Theatre Magazine about НЕОБИЧАЙНО ОСОБЕНО (original Bizarre)
See - "Американ тиътър" Ню Йорк, САЩ, НЕОБИЧАЙНО ОСОБЕНО поставя в Зеница
See - Performance НЕОБИЧАЙНО ОСОБЕНО (original Bizarre) in Bosnia Drama theatre iz Zenica
|
Авторските права върху пиесата се защитават от Росица Лаханова СЪКРАТЕНА ИНФОРМАТИВНА ВЕРСИЯ На Националния конкурс за оригинална драма, провеждан от Фестивала "Стерийно позорие" през 2007 г. пиесата НЕОБИЧАЙНО ОСОБЕНО („Bizarno“ - под заглавие „Да си ми жива и здрава!“) е отлъчена сред петте най-добри пиеси на конкурса и препоръчана за поставяне на сцена. |
СИНОПСИС:
„Мрачно-забавна фуга за смъртта”
(Никол Естваник Тейлър, American Theatre Magazine)
Пиесата се развива на три нива в един и същи жилищен блок в някой голям град в бивша Югославия. Първата история се случва на покрива, втората – в апартамент, а третата – в барчето на приземния етаж.
Петима млади души, трима мъже и две жени, са хвърлени във въртопа на поствоенното време, с присъщите му явления от прехода – политическа корупция, проституция, сива икономика, но най-вече – отчаяние.
Липсата на надежда у поколението на прехода е ясно изразена в тези три истории, които биха могли да се случат навсякъде в Източна Европа.
Въпреки силната обществена ангажираност, пиесата в основата си е съставена от три правдоподобни човешки истории. Три любовни триъгълника, всеки от които има и странични отклонения. Три невъзможни истории, изградени по структурата на класическия конфликт, изпълнени с междуличностни лъжи и измами. Рядко проблясващата искреност по-скоро подчертава невъзможността за общуване и дълбоките следи, които моралното падение на прехода оставя у всички герои.
Живият, динамичен диалог, изпъстрен с много жаргонни изрази спомага за по-лесното възприятие на дълбоките послания. Историите са правдоподобни, но не реални, тъй като много често драматичното и дори трагичното се съчетава с искрящ черен хумор, водещ до абсурд и нелепост.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
• МАРТИН (38-годишен) / МИЛАН (32-годишен) / БИКСА (25-годишен)
• ДЖИДЖА (38-годишен) / САША (32-годишен) / ГАГА (25-годишен)
• МИНА (38-годишна) / МАЙДА (32-годишна) / СВЕТЛАНА (25-годишна)
• КАТАРИНА (38-годишна) / КСЕНИЯ (32-годишна) / ИВА (25-годишна)
• ВОЯ (38-годишен) / РИЧИ (32-годишен) / ДЕЯН (25-годишен)
ПЪРВА СЦЕНА
(Ранна есен. Късен следобед. Плосък покрив на един от многобройните блокове в Нови Белград. Навсякъде коаксиални кабели, по комините накацали стари аналогови антени. Музика на “Шарло акробат”, т.нар. „нова вълна”. На перваза на плоския покрив стои изправен Джиджа, бивш младеж на 38 години. Тип, който до скоро се е грижил за външния си вид, но като се има предвид средата и готовността да извърши самоубийство, е, да кажем така – свежо разчорлен. През “гората” от ТВ-антени и кабели се провира Мартин. За него изобщо не би могло да се каже, че някога е бил млад, въпреки, че е само на 38 г. Разчорлен, урбанизиран наркоман. Мартин гледа заплетената мрежа от кабели и не забелязва Джиджа. Джиджа го забелязва.)
ДЖИДЖА: Не се приближавай, ще скоча!
(Мартин, шокиран от факта, че изобщо има някого на този покрив, изненадан от вика, а – Бога ми! – и от гледката, подскача и, като се имат предвид многобройните кабели, се спъва, пада по гръб и повлича със себе си антени, които падат върху него.)
МАРТИН: Абе, човек. Еби му майката.
ДЖИДЖА: Не се приближавай, ще скоча!
МАРТИН: Ебати царя...
ДЖИДЖА: Ще скоча, чуваш ли! Не се бъзикам!
МАРТИН: Дреме ми на шишарката. Насрах се от страх. Направо се посрах!
ДЖИДЖА: Сериозен съм. Който и да те е пратил...
(Мартин опитва да се освободи от кабелите и антените и да се изправи.)
МАРТИН: Eбати хората... Години вече гледат кабелна, ама не махат антените.
ДЖИДЖА: Тия преструвки не ми минават, да знаеш...
МАРТИН: Ей, я се успокой.
ДЖИДЖА: Няма да се успокоя...
МАРТИН: Ами недей тогава!
ДЖИДЖА: Не се приближавай към мен.
МАРТИН: Как да се приближа, бе, идиот, като дори не мога да стана... Заби ме в тая камара жици...
ДЖИДЖА: Аз съм те забил!?
МАРТИН: А, не бе, аз сам се забих, заради ежедневната гледка как стоиш по гол гъз на перваза. Ебати, я ела ме развържи...
(Пауза, гледат се. Джиджа се навежда и изважда сгъваем нож от джоба на панталона, който е близо до краката му. Отива към Мартин с ножа в ръка.)
МАРТИН: За к’во ти е тоя нож? Абе ти убиец ли си или самоубиец. Ей...!
(Джиджа срязва няколко коаксиални кабела с ножа и “разплита” Мартин, после се обръща и тръгва обратно към перваза. Мартин се опитва да му благодари.)
МАРТИН: Ей, слушай...
(Джиджа бързо се обръща. Ножът е в ръката му и сочи към Мартин.)
МАРТИН: Исках само да ти благодаря...
(Джиджа маха с ръка и се връща на перваза.)
ДЖИДЖА: Колкото ти си се посрал, толкова и аз...
МАРТИН: Ти си над пропаст от 16 етажа, а на мен (гледа надписа на антената под гърба си) TV UHF-VHF Loga 2 ми е в гъза... Няма да се ебаваме с т’ва...
(Мартин се е опитал да бъде духовит. Очаква реакция от Джиджа, каквато, естествено, няма. Пауза.)
МАРТИН: И к’во сега... Ще скочиш ли?
ДЖИДЖА: Не е твоя работа.
МАРТИН: Абе, не е, ама....
ДЖИДЖА: Гледай си работата...
МАРТИН: Аз дойдох тук по работа.
ДЖИДЖА: Точно тук.
МАРТИН: Точно тук.
ДЖИДЖА: Катарина те е изпратила.
МАРТИН: Мина ме изпрати.
ДЖИДЖА: Коя Мина?
МАРТИН: Коя Катарина?
(Сега и двамата са малко объркани. Звъни мобилният телефон на Мартин. Мартин се обажда.)
МАРТИН: Ало. Да, на покрива съм... Още не съм го взел... По-добре да не ти обяснявам... И аз не съм се надрусал... E, така... Абе, не затварям, стига си дрънкала... Какво правя, питаш ме какво правя! Вадя си антени и кабели от гъза и си бъбря за това-онова с един гологъз самоубиец... Гологъз, мила моя, да, по гол гъз, който е точно на нашия перваз... Да, точно тук... Чисто гол. Съвсем чисто! Мислиш, че те бъзикам? Ами ела и виж сама... Как? Качи се, госпожице. Както аз се покатерих 16 етажа, така и ти!
ДЖИДЖА: Никого няма да ми мъкнеш тука... И ти трябва да изчезваш...
МАРТИН: Ето, Мина не ми вярва че съм тук с теб, вземи ѝ кажи, мама му стара...
ДЖИДЖА: Казах ти да не се приближаваш...
МАРТИН: Не мога да я търпя, ще я пребия по телефона... Дръж!
ДЖИДЖА: Махни се, ще скоча, без майтап!
МАРТИН: А ти ѝ обясни ситуацията по време на свободното падане, да не ѝ обяснявам аз...
(Мартин набутва мобилния телефон в ръката на Джиджа. Джиджа гледа телефона, за момент не знае какво да прави. После, почти по инерция, приближава телефона към ухото си. Слуша. Очевидно чува цяла камара псувни и обиди.)
ДЖИДЖА: И т’ва ти е гаджето?
МАРТИН: Т’ва е, приятелю...
ДЖИДЖА: Поне като спи, мълчи ли?
МАРТИН: Мълчи само като се надруса хубаво. Иначе дърдори и докато спи. Хърка.
ДЖИДЖА: Мацка, а пък хърка! Ай стига, бе...
МАРТИН: Хърка като туберкулозна! Трийсет и осем години са т’ва, батка. Дърта девойка...
(Джиджа дава телефона на Мартин.)
МАРТИН: Нищо не й каза.
ДЖИДЖА: Какво да й кажа...
МАРТИН: (Взима телефона от Джиджа.) Тоест, кога да й го кажеш... (На Мина, по телефона.) Поеми си въздух, ма, коза такава! Ами качи се де, качи се най-накрая... А, да не искаш да те нося... Да го духаш! (Затваря.) Човече, направо ми вдига адреналина, кръвното... Само не и кура….
……
------------------------------------------
(Мартин се приближава, Джиджа се надига, замахва с ножа и го порязва по пръста.)
МАРТИН: Абе, човек!!! Еби му майката! Ти си луд, бе!
(Още една пауза. Джиджа е слисан. Мартин вади от джоба си салфетки и си превързва пръста. И двамата са видимо уплашени.)
МАРТИН: Чист ли е тоя нож...? Кой знае кого си заклал с него. Майко, двайсет години се пазя и накрая да гепя СПИН от нож... Ти не си самоубиец, ти си убиец!
(Джиджа кляка. Адреналинът си е свършил работата. Мартин все пак се успокоява, това е драскотина, а не рана.)
МАРТИН: Това вече ти го казах, а? Повтарям се. Ами, еби му майката, в шок съм...
ДЖИДЖА: Стева беше по-малкият ми брат. И двамата кандидатствахме за виза. Аз получих, а него го изработиха. Аз отидох в Чехия, а той – в Босна. Мама ми съобщи, че се е върнал от войната направо преебан. Намерили го на ей такава същата насрана тераса, надрусан и студен като камък.
МАРТИН: Моля ти се, дай ми да видя какъв е тоя нож...
ДЖИДЖА: Изобщо да не ни бяха пускали да се върнем.
МАРТИН: Има ли по него остатъци от чужда кръв? Как си го съхранявал? Дай да видя.
ДЖИДЖА: Абе човек, не ме карай да вдигам нож срещу тебе!
МАРТИН: А какво да правя! Какво!? Джиджо, аз не съм дилър, заклевам ти се. Боцкам се и си гледам работата. Дреме ми и за войните, и за политиката, и за всичко ми дреме...
ДЖИДЖА: Освен за хероина.
МАРТИН: Нормално. Аз съм наркоман! И имам криза! Заради тебе кризирам!
(Малка пауза.)
МАРТИН: И направо се посрах от тоя нож...
ДЖИДЖА: Убиваш се, човече.
МАРТИН: А, точно ти ще ми кажеш...
(След кратък поглед, двамата се усмихват. Кисело, но все пак достатъчно, за да се промени за момент атмосферата.)
МАРТИН: И защо изобщо замина, като накрая си се върнал. Тук само тъпаците си купуват билет за връщане.
ДЖИДЖА: Идея си нямаш как е там...
МАРТИН: Ти си нямаш идея.
ДЖИДЖА: Въпреки всичко, аз всъщност ти завиждам, че си успял да оцелееш тук.
МАРТИН: “Всеки си представя своя рай там, където за други е ад”.
ДЖИДЖА: Чел си Моравия?
МАРТИН: По мое време се четеше.
ДЖИДЖА: Какво си завършил?
МАРТИН: Югославска литература.
ДЖИДЖА: Коя година?
МАРТИН: Пак ли ме разпитваш? Дипломирах се през '91.
ДЖИДЖА: Ти си 67-ми набор?
МАРТИН: Откъде знаеш?
ДЖИДЖА: Завърших същата година, като теб. Учих физика.
МАРТИН: Зубрач, a?
ДЖИДЖА: Да не би и тук да са почнали да пускат наркоманите в училище, да преподават на децата?
МАРТИН: На психопатите дават, на наркоманите – не.
ДЖИДЖА: Ами тогава, през всичките тези години как си намирал пари за добър хероин?
МАРТИН: Давам под наем апартамента на покойните ми родители... Справям се. Абе, пич, що не вземеш да наметнеш нещо, не виждаш ли, че си замръзнал...
ДЖИДЖА: Пречи ли ти, че съм гол?
МАРТИН: Абе, не се кефя много от гледката, ако това ме питаш.
ДЖИДЖА: Това е истинското ми “аз”! Разсъблякоха ме докрай. Свалиха от мен всичко, изсмукаха ми душата. Ако тук бях пръдня, там станах лайно!
МАРТИН: И понеже не ти е било приятно връщането в предишното агрегатно състояние, решил си да се изпариш. При това, с моя хероин. Дай ми го, бе, само веднъж да се боцна.
ДЖИДЖА: Поне за теб моят скок ще значи нещо.
МАРТИН: Да те еба в Нарциса, да те еба...
ДЖИДЖА: Ще значи за теб, нали?
МАРТИН: Казах ти да престанеш с тези въпроси...
ДЖИДЖА: Вече няколко пъти. Какво, имаш фобия към тях ли?
МАРТИН: И ти щеше да имаш, ако ченгетата те бяха закачили с белезници за протекъл радиатор и цяла нощ да ти задават тъпашки въпроси.
ДЖИДЖА: Откакто съм се върнал, слушам само оплаквачки… Как не ви писва, бе...
МАРТИН: Два пъти ми разбиха бъбреците, един път ми счупиха четири ребра, три пъти по два зъба, шест броя ми липсват в ченето, батинка. Изкуствените ми тракат като кастанети в устата.
ДЖИДЖА: Какъв си бил ти, бе, да не би някакъв дисидент?
МАРТИН: На, сега и ти! Ченгеджийска логика!... Наркоман, аз съм наркоман! Това е нещо като аполитичен.
ДЖИДЖА: Независим интелектуалец...
МАРТИН: Абе, като ме почнат, независимо от причината, бият, като че ли съм от “Отпор”.
ДЖИДЖА: Да не мислиш, че чешките ченгета галят?
МАРТИН: Мисля!
ДЖИДЖА: Преди няколко години гледах едно фантастично представление, някакви унгарци гостуваха.
МАРТИН: Заболя ме, дай ми...
ДЖИДЖА: Слушай! Заради този спектакъл се пречупих и реших да се върна. Гледай сега, в първа картина една мадама излиза на авансцената и започва с невероятна страст да прави свирка на един кларинет. Духа му някъде към пет минути като Моника Люински, а после започна да свири “Ода на радостта”.
МАРТИН: А като е свършило представлението, взела си е хонорара от 500 евро и е продължила турнето. Вербална мастурбация...
ДЖИДЖА: Това беше метафора...
МАРТИН: И аз съм я гледал тая чекия..
ДЖИДЖА: Къде пък си могъл ти да я гледаш ...?
МАРТИН: На БИТЕФ.
ДЖИДЖА: И това за теб е чекия. Ти нямаш акъл...
МАРТИН: Ти нямаш акъл!
(Чуват се стъпки, кашляне и хлопване на вратата към терасата.)
ДЖИДЖА: Това е...
МАРТИН: Мина! Познавам й кашлицата от километър. E, сега го издухахме...
МИНА: Мартине, мъртъв си.
…….
--------------------------------------
(Мартин и Мина тръгват към Джиджа. Той, като вижда, че е “сгепцан”, заплашва с хвърляне на хероина – единственият аргумент, който му е останал.)
ДЖИДЖА: Това може да лети и без мен. Още една крачка и го хвърлям! Сериозен съм като мъртвец!
МИНА: Ти при всички случаи си мъртвец.
ДЖИДЖА: Мартине, кажи на тая охтичава брантия, че не се бъзикам...
МИНА: Кой е брантия, бе!
МАРТИН: Мина, спри!
МИНА: Няма да спра!
МАРТИН: Ще го хвърли и тогава всичко отива....
МИНА: Нека само посмее. Ще хвърчи веднага след него.
МАРТИН: Има и нож. Гледай, поряза ме.
МИНА: Порязал! Къде? Да видя. Ама той е... (На Джиджа.) Ей, малоумник, ти си убиец, а не самоубиец.
ДЖИДЖА: Е, досадни сте вече...
МАРТИН: Това му го казах вече два пъти...
МИНА: Колко ти е дълбока раната? Видя ли ножа дали е чист. Кой знае кого е заклал с него...
ДЖИДЖА: Упорито се повтаряте...
МАРТИН: Наистина се повтаряме... Мина, всичко е O.K.
МИНА: Какво е O.K., бе? Какво е O.K! Мартинe, аз трябва да се боцна, иначе ще пукясам.
МАРТИН: И аз ще пукясам... (На Джиджа.) Чуваш ли! И двамата сме изперкали. Дай да се друснем!
ДЖИДЖА: Може, но при едно условие.
МАРТИН: Казвай?
ДЖИДЖА: Да й се обадите и да й кажете...
МАРТИН: На кого?! На Катарина?
МИНА: На коя Катарина, коя е тая, какво криете от мен, откъде я познаваш...
МАРТИН: Недей да ми задаваш толкова въпроси наведнъж, знаеш, че това ме изнервя...
МИНА: Краката ми се вдървиха, ченето ме боли, ще експлодирам, ‘щото от сутринта не съм се друсала и ми дреме за твоите неврози! Обаждай се на когото там иска, само да се надрусам...
МАРТИН: Нямам импулси. Дай ми твоя.
МИНА: Моите импулси ти ги изцица, докато ми описваше тукашната гледка. Ако беше малко по-кратък, можеше и да ми остане някой динар.
МАРТИН: Вчера ти купих ваучер за 200 динара. Ти не го оставяш тоя телефон... E, сега трябва да изтичаш долу до РЕП-а...
МИНА: Аз?! Пак да слизам и да се катеря 16 етажа, за да купя ваучер на тоя гологъзия?!... Аз нямам сила и като вещица на метла да сляза долу, а камо ли...
МАРТИН: И аз нямам!
МИНА: Боже, какво съм съгрешила, че ме мъчиш така...
МАРТИН: (На Джиджа.) Не може да нямаш мобилен.
ДЖИДЖА: Имам.
МАРТИН: Тогава защо ни работиш нас? Обади й се сам...
ДЖИДЖА: Не вдига, като види, че й се обаждам аз.
МИНА: Каква е тая мацка?
ДЖИДЖА: Жена, тя ми е жена...
МИНА: Абе хора, измислете нещо, аз трябва да се боцна. Трябва непременно! И една минута не мога вече да издържа.
МАРТИН: Джиджо, идвам за хероина...
ДЖИДЖА: Няма да го получиш, докато не ми донесеш мобилния!
МАРТИН: Коли ме, скачай, прави каквото щеш, но аз трябва...
ДЖИДЖА: Ще го метна, бягай оттук. Не ме карай да те...
МАРТИН: Ти прави каквото трябва, а аз ще правя това, което аз трябва...
МИНА: Мартине, пази се, Мартине.
ДЖИДЖА: Не се приближавай!
МИНА: Мартине!!!
(Джиджа замахва с ножа. Мартин избягва острието, но пада. Мина скача върху Джиджа, той се опитва да я отмахне от себе си. Изпуска ножа. Мартин се надига, взема ножа. Джиджа с последни сили хвърля хероина през парапета.)
…..
------------------------------------------
(Катарина продължава стриптийза. Воя не сваля поглед от нея. Джиджа се изправя, ножът е в ръката му, колебае се. Воя се приближава към Катарина, докосва я. Джиджа все още е нерешителен. Никога не е убивал. Воя поваля Катарина. Джиджа отново не знае какво да прави. Воя вече е в Катерина. Джиджа се решава най-накрая. Наръгва Воя няколко пъти с ножа във врата, в гърба. Мартин бързо изтичва до Мина, която е почти в безсъзнание. Взима я на ръце, носи я към изхода на терасата. Катарина отблъсква окървавения Воя от себе си. Взема си дрехите и избягва от терасата. Джиджа остава сам. Хвърля ножа. Отива до перваза. Качва се и скача от блока.)
(Тъмнина. Духовата музика е още по-силна.)
ПРОЖЕКЦИЯ:
Синопсис: Мина, Катарина, Мартин, Джиджа и Воя като тийнейджъри. Засмени са. 80-те години. Множество кадри от морето, университета, планина, всичко е весело, безгрижно. От някой друг живот. Само музиката е от този. Духовата музика трещи!
КРАЙ НА ПЪРВА СЦЕНА
ВТОРА СЦЕНА
(Късен следобед. Ранна есен. Апартамент в Ново-Белградски апартамент. Широка стая, проста, дискретна мебелировка. Два фотьойла, диван, ниска маса, голямо огледало. До прозореца – мини-бар. От банята се чува как някой взема душ. Милан, хубавичък млад мъж на 32 години, в много скъпоценно бельо, се двоуми кой от трите костюма на дивана пред него да облече.)
МИЛАН: Готова ли е ризата, Майда!?
МАЙДА: (От стаята.) Идва.
МИЛАН: Докато имах един костюм, и за сватба, и за погребение, винаги знаех какво ще облека. Откакто имам двайсет, идва ми да изляза по гащи. Абе, униформата си е закон...
(В стаята влиза Майда, красавица на 32 години. Носи изгладена риза.)
МАЙДА: Помолих те да не се мотаеш тук, ще те види Саша.
МИЛАН: Виждал ме е той без гащи и преди тебе.
МАЙДА: Наистина прекаляваш...
МИЛАН: Човекът си взима душ. Какво си мислиш, че е пуснал водата и ни подслушва от коридора ли?
МАЙДА: (Дава му ризата.) Ето ти и побързай с обличането!
(Майда отива до мини-бара до прозореца и си сипва уиски.)
МИЛАН: Станала си параноичка. Ще полудея така. Вече от два дни е тук, ти мълчиш, наливаш се с т’ва уиски, а и на мен не ми даваш да му кажа. Ти разбираш ли, че той ни прави на будали?
МАЙДА: Той – нас?
МИЛАН: Майда, аз съм сигурен, че Саша вече знае всичко и просто се забавлява като ни гледа как се...
МАЙДА: Моля те, облечи се.
(Пауза. Майда и Милан дълго се гледат. Погледите им са студени. Милан взима няколко костюма.)
МИЛАН: Кой да облека?
МАЙДА: Който и да е, само го облечи.
МИЛАН: При стачници не се отива с каквото и да е...
(През отворения прозорец изведнъж “загърмява” сръбска духова музика. Милан отива до прозореца.)
……..
-------------------------------------------------------------
(Милан излиза бързо от апартамента. Майда го замерва с чашата, но той вече е излязъл. Чашата се счупва. Майда става, отива до прозореца, сипва си уиски в нова чаша, отпива и гледа през прозореца. Вече не се чува шум от душа в банята. В стаята влиза Саша в халат за баня. Майда го забелязва.)
МАЙДА: Вече си готов. Имаше ли достатъчно топла вода в бойлера?
САША: Имаше.
МАЙДА: Късичък ти е този халат на Милан. Ще ти купя друг.
(Неприятна тишина. Саша подсушва косата си с пешкир.)
МАЙДА: Ричи пристига довечера. Ще спи при нас.
САША: Ричи. Него, за щастие, не съм го виждал от доста време.
МАЙДА: И сега не си длъжен, ако не искаш.
САША: А домакинът?
МАЙДА: Извикаха го спешно заради стачката на таксиджиите.
САША: Господин Заместник-министъра.
МАЙДА: А ние двамата можем да излезем някъде?
САША: Не, благодаря, не ми се излиза. (Отива до полицата с питиетата и си сипва едно уиски.)
МАЙДА: Саша, не трябва да пиеш, заради лекарствата.
(Саша изпива питието, сипва си още едно и сяда на дивана. Майда става, идва до Саша. Докосва косата му.)
МАЙДА: Още ти е мокра косата. Искаш ли сешоар?
САША: Няма нужда.
(Саша изважда от джоба на халата лекарство и иска да го изпие с уискито.)
МАЙДА: Наистина не трябва да смесваш уискито с тези лекарства! Ето, и аз няма да пия
(Майда се опитва да вземе чашата на Саша, но безуспешно. Майда отива до мини-бара и оставя своята чаша.)
МАЙДА: Сигурен си, че не искаш да излезем.
САША: Сигурен съм.
МАЙДА: Отивам си в стаята. Ще дойдеш ли с мен?
(Майда гледа Саша. Саша й маха с ръка да тръгва без него. Майда отива в стаята си. Саша изпива лекарствата с уискито, после отива до прозореца, сипва си още едно, отваря прозореца, гледа през него. Чува се духовата музика. Влиза Ричи, с него е Ксения.)
…….
----------------------------------------------------
(Ксения сяда във фотьойла. Саша донася бутилка уиски и сяда на дивана. Въпреки, че има запалена цигара в пепелника, той запалва още една.)
КСЕНИЯ: Нервен ли си?
САША: Не, защо?
КСЕНИЯ: Цигарата ти още гори.
(Саша гаси недогорялата цигара.)
КСЕНИЯ: Ричи казва, че си бил на война.
САША: Бил съм.
КСЕНИЯ: В Косово?
САША: Не.
КСЕНИЯ: В Босна?
САША: Не.
КСЕНИЯ: В Хърватия?
САША: Не.
КСЕНИЯ: Аз не знам да е имало друга война...
САША: В Ирак.
КСЕНИЯ: В Ирак. Е, как така?
САША: Преди две години спечелих лотарията за Зелена карта. Като отидох там, се оказа, че не мога да докарам Майда толкова лесно. Тогава един адвокат в Чикаго ми даде спасителна идея. На морските пехотинци има дават разни бонуси. По телевизията тази война изглеждаше жив ташак, а се оказа, че се забих в истински ебалник. На пръв поглед беше много просто...
КСЕНИЯ: А на втори поглед?
САША: Не е заприказване.
КСЕНИЯ: Убивал ли си?
САША: Винаги си много директна.
КСЕНИЯ: Не. Но ти...
САША: Какво аз?
КСЕНИЯ: Някак си ме успокояваш.
САША: Странно.
КСЕНИЯ: Какво му е странното?
САША: И аз имах подобно усещане за теб, още щом те видях.
КСЕНИЯ: Така ли? Обикновено хората са напрегнати заради мен.
САША: И затова пиеш...
КСЕНИЯ: A ти?
САША: Да оставим за малко мен, за разнообразие. Да поговорим малко за тебе.
КСЕНИЯ: О.К., ако ми дадеш една цигара.
(Саша запалва цигара на Ксения.)
КСЕНИЯ: Моля, стреляй. Да си насоча ли лампата към лицето?
САША: Може и така.
КСЕНИЯ: Първи въпрос.
САША: Защо си курва?
КСЕНИЯ: (Закашля се от дима от цигарата.) Трябва да призная, че беше доста директно.
САША: Мога и да смекча формулировката.
КСЕНИЯ: Няма нужда. За кинти.
САША: Някаква тъжна история?
КСЕНИЯ: Не съвсем. Просто съм о-без-кинтена.
САША: А вашите?
КСЕНИЯ: Заеби, останаха без работа.
САША: Зайчар е малко градче?
КСЕНИЯ: Когато съм там, си почивам. Там Ричи ми е гадже, за пред хората де...
САША: А в Белград ти е сводник.
КСЕНИЯ: Преди се казваше служебен сътрудник. Служа за убеждаване.
САША: А мен в какво трябва да ме убедиш?
КСЕНИЯ: Не е ли очевидно?
САША: Очевидно е...
КСЕНИЯ: Казах му, че е много прозрачно, но той не чува нищо от шума, който произвежда.
(Пауза. Ксения идва до Саша, взема бутилката, сипва си уиски. Саша я кани да седне до него.)
САША: Колко ще получиш, ако ме вкараш в леглото?
КСЕНИЯ: За моя стандарт – достатъчно.
САША: Доколкото познавам Ричи, той не е с много широки пръсти.
КСЕНИЯ: Затова пък Милан е.
САША: Не разбирам, защо ми говориш всичко това?
КСЕНИЯ: И аз не разбирам. Май че ми писна от всичко.
САША: А пък аз помислих, че ти харесвам.
КСЕНИЯ: Странно. Това вече е второто нещо тази вечер, което и двамата си помислихме.
САША: Как искаш да прекараме времето, докато се върнат?
КСЕНИЯ: Не знам, двоумя се.
САША: Обади им се. Дай им някакъв знак, както сте се уговорили.
(Ксения взема телефона.)
…….
------------------------------------------------------
(Саша ненадейно се качва на прозореца и скача.)
КСЕНИЯ: Ебати! Тъпанар!
(Ксения е напълно изумена. Става, отива до прозореца. Гледа през него, след това го затваря. Отива до дивана, ръцете й треперят. Взема пиенето и бързо го изпива. След това сяда на дивана, свива се в седнало положение и покрива краката си с фланелката.)
ПРОЖЕКЦИЯ:
Синопсис: Милан, Саша, Ричи, Ксения и Майда като тийнейджъри. Засмени са. Осемдесетте години. Къпят се в басейн. Добра ритмична музика. "Шарло акробат".
КРАЙ НА ВТОРА СЦЕНА
ТРЕТА СЦЕНА
(“Класическо” барче в Нови Белград, в приземния етаж на жилищен блок. Няма посетители. Зад бара е Ива, красива, 25-годишна. Облечена е в тон с тийнейджърската мода, изглежда още по-млада. Чува се музика на «Шарло акробат», новата вълна. Влиза Бикса, 25-годишен телохранител, облечен така, сякаш току-що е излязал от школата на ФБР. Ива не реагира. Бикса “души” наоколо, нещо проверява. Отива до музикалната апаратура и гаси музиката.)
БИКСА: К’ва таз лайняна музика, ма. Я гаси.
ИВА: Kаква е тази... Е, селяндур лесковачки, Е – спомагателен глагол. СЪМ, СИ, Е, СМЕ, СТЕ, СА...
БИКСА: Добре. Каква е тази лайняна музика. Така добре ли е?
ИВА: Ако пренебрегнем, че изгаси музиката, която слушах...
БИКСА: Въъй, каква си бойна...
ИВА: Въъъй...
(Ива отново пуска музиката, Бикса продължава да “души” из барчето.)
БИКСА: Айде, намали го малко поне, сърцето ми прескача от тез бас китари.
ИВА: Моля?
БИКСА: Намали го!
(Ива продължава да подрежда бара, без да обръща внимание на молбата на Бикса.. Сега вече Бикса е леко нервиран. Приближава се и иска да изгаси музиката, но Ива го поглежда многозначително.)
БИКСА: Да го намаля, бе!
(Ива махва с ръка, Бикса намалява музиката.)
БИКСА: Откога слушаш т’ва, бе, мама му стара?
ИВА: Нямам представа какво е. Сестра ми ми даде тоя диск, казва, че сега пак е куул.
БИКСА: Пак!? Т’ва с бас китарата на банцига е било хит!?
ИВА: Осемдесетте.
БИКСА: Това е епохата преди раждането на майстор Бикса.
ИВА: Представи си само, майка ти ти дава да сучеш и куфее на това. Сигурно е било супер яко.
БИКСА: Ами на Цеца какво й липсва за млеконадой?
ИВА: Ебаси, на нея – нищичко...
(Ива е видимо изнервена. Малко й остава да заплаче.)
БИКСА: Ето ти на... Къде го чукаш, къде се пука. Откакто сестра ти роди, само за деца говориш... А ти нищо не правиш по този въпрос. Деян не е единствения мъж...
ИВА: Не дрънкай.
БИКСА: Аз дрънкам. Откакто те остави...
ИВА: Казах ти да не дрънкаш!
БИКСА: Човекът ти купи това барче, осигури те, даже и рекет не му плащаш...
ИВА: Я стига...
БИКСА: Знам аз, нали аз го събирам. Ти не даваш! А, виж, ако някой си е осребрил оная работа, това си ти.
ИВА: Млъкни, бе, кретен!
БИКСА: И цветенцето не ражда без пчела, а камо ли жената.
ИВА: Я, моля ти се, кажи ми, кой смее да си помисли, а камо ли да пипне бившето гадже на Деян.
БИКСА: Преувеличаваш, Деки ще се зарадва, ако си намериш мъж...
ИВА: Да бе, да ме бие и да ме шиба без пари.
БИКСА: Ти нищо не правиш без пари...
ИВА: На детето е необходима майка, а вие мъжете тук сте чист излишък.
БИКСА: Обаче се еманципирахме...
ИВА: Гледай, моля ти се, моята Катя. Години се моташе по Прага, съблича се пред Хуйо и Груйо и вместо да се задоми там, взе че се върна заради оня, нейния скот. А той пък, още щом си дойдоха в Белград, взе че й продуха всичките мангизи по някакви сдухани акции. Доведе си детето, а то там щеше да получи чешко гражданство. Чешко, ей!!!
БИКСА: Тая верно е гъска...
ИВА: И тя, и нейното мъжле-пръчле... Е, сега получи курче’!
БИКСА: Ама си проста. Не ти отива...
ИВА: Безотговорно животно!
БИКСА: Тя остави ли го?
ИВА: Май да, откъде да знам.
БИКСА: Чакай сега, остави ли го или не?
ИВА: Тебе к’во те боли...
БИКСА: Ама страшно парче е, гледал съм я на живо... Направо ме изкърти!
ИВА: Може да ти бъде майка.
БИКСА: Каква майка, к’ви ги дрънкаш. Мойта старата има мустаци, ма, и нянките й са до пода...
ИВА: Катя е на 38, а ти си мой набор – на 25 си.
БИКСА: И?
ИВА: И?!
БИКСА: Ми не е могла да ме роди на 13...
ИВА: Тъпак.
(Отвън се чува шум от мотор на джип, който паркира. Щом угасва моторът, чува се типичен писък. Бикса се стресва и започва забързано да проверява из барчето.)
БИКСА: Ето го Деян.
ИВА: Верно, неговата свирка. Направо е чудо, че е изкарал Черокито от гаража.
БИКСА: Това му е единственият брониран.
ИВА: Брониран!?
БИКСА: Ще влезе всеки момент, а аз още не съм завършил проверката на обекта.
ИВА: На какво си играете вие тука бе?! Брониран джип, проверка на обекта!...
БИКСА: Нямаш си представа какви мънички бомби правят днес, ама по-малки от барабонки.
ИВА: От какво?
БИКСА: От кози лайненца...
ИВА: А, в тебе пак заговори “от дальеко”-то...
(Бикса се нахвърля да разтуря столовете.)
……
-----------------------------------------------------
(Деян взема тонколоната, откъсва я от жицата и я хвърля на пода. Ива се качва на бара, гледа колоната, после Деян.)
ИВА: Недей да ме биеш...
ДЕЯН: Ама ще убия и Бога, и тебе...
(В барчето влиза Бикса. Развълнуван е)
БИКСА: Въъъй, шефе...!
ДЕЯН: Какво има, бе, какво въйкаш?
БИКСА: Вдигнаха Черокито!
ДЕЯН: Какво приказваш, бе, кой го вдигна?
БИКСА: Паяка.
ДЕЯН: Моето Чероки го е вдигнал паяк!? Ти да не си пиян, дрогиран...?
БИКСА: Не съм, шефе, да пукна, ако съм. Излизам аз навън, а него го няма. Гледам надолу по улицата, а те качили Черокито на паяка и заминаха надолу по “Юрий Гагарин”.
ДЕЯН: Не е истина. Не е истина!!!
БИКСА: Да запаля Аудито и да ги настигна?
ДЕЯН: Не, заклевам се, не... Това няма да се размине толкова лесно. Сами ще ми го върнат, да не се казвам Деян. На същото място ще го върнат... (Взима мобилния и се обажда.) Е, това да ми го беше казал някой, нямаше да му повярвам.
(Бикса вижда счупената тонколона на пода. Гледа въпросително Ива. Тя му махва с ръка. Бикса й показва с ръка, че тя не е нормална. Ива му показва среден пръст. Бикса се кръсти. По време на тази няма комуникация, Деян говори по телефона.)
ДЕЯН: Ало, Милане, ти ли си?... Деян, Деян... Ами много съм добре, аха... Само дето малко ми вдигнаха колата, иначе всичко си е мнооого наред... Не съм циничен, бесен съм!... Как кой?... Ми ония твоите идиоти. Вдигнали ми Черокито с паяка... Недей да ми вярваш, продължавай да не ми вярваш, а ето ти Бикса да ти потвърди.
(Деян дава телефона на Бикса. Бикса взима телефона и говори, поставяйки тялото си в сервилно положение, като че ли говори с висшестоящ.)
……
-----------------------------------------------
(Бикса се сепва, успява да го хване, поваля го на пода. Борят се.)
ДЕЯН: Бий го някъде другаде, не мога да изляза от вас двамата. Ще пукна, ако не видя какво е станало с Чирокито ми...
(Изведнъж – приглушен изстрел. Гага е застрелял Бикса, Чието тяло е приглушило звука. Гага се изправя. Насочва пистолета към Деян.)
ДЕЯН: Ти верно не си нормален.
ГАГА: Да не си мръднал!
ДЕЯН: (Сякаш не е приел предупреждението на сериозно.) Ей, на света няма такава дупка, в която да успееш да се скриеш...
ИВА: Деяне!
(Деян тръгва към Гага. Гага стреля и Деян пада. Гага е изплашен. Цели се в Ива – тя е дошла до Деян, който е в предсмъртен стон. Гага е вцепенен за момент, след това побягва навън.)
……………………..