Желько Хубач
ОСEМДЕСЕТ и ДЕВЕТА
Превод от сръбски: Блажо Николич©
E-mail:
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ПРОФ.Д-Р ДИМИТРИЕ ЧОРТАРОВИЧ
ДРАГУТИН ЙОВИЧ–ГУТЕ
ТРАЙЧЕ АХМЕДОВСКИ – ТРАЙЧЕ ИСТИНАТА
АГЕНТ ПРОКИЧ
БОЯН ОПЕРАЦИЯТА
АВДИКА
МАША
ДАРА
МУЗИКАНТИ
ЗИМА ПРЕЗ 1989 г. ДОЛНА ТОПОНИЦА, ОБЩИНА НИШ, НЕРВНОПСИХИАТРИЧНА КЛИНИКА
КАРТИНА ПЪРВА
Дворът на нервнопсихиатрична клиника в Долна Топоница, в близост до Ниш. Нощ е, с пълнолуние и много звезди. Зима е, студ. Вали сняг. Духа студен вятър. В двора стои Трайче, тридесетгодишен циганин, облечен в болнична пижама, върху която е навлякъл кафяв вълнен пуловер без ръкав. На главата му мека шапка. Трайче е нисък, дебеличък, с големи очи. Подскача на място. От другата част на двора, с бързи крачки, идва Авдика, 25-годишна циганка, в сукнена пола. Облечена е в горнище от болнична пижама, а отгоре шарен тъкан пръслук. На главата й шарена кърпа. Авдика е средна на ръст, много слаба и малко прегърбена. Под пръслука крие шише ракия.
ТРАЙЧЕ: Куравте сасо и ситу, къде ходиш до сега, вдървих се от подскачане.
АВДИКА: Трябваше да изчакам за жълтата.
ТРАЙЧЕ: Дай тука.
(Авдика подава шишето на Трайче. Той изпива глътка и се затреперва от студ.)
ТРАЙЧЕ: И ракията не усещам от студ.
АВДИКА: Донесе ли парите за цигари?
ТРАЙЧЕ: Донесох.
(Трайче вади парите от джоба, още веднъж се разтреперва от студа и парите му изпадат. Авдика се навежда да ги вземе. И той след нея.)
АВДИКА: Студено ли ти е? ТРАЙЧЕ: Йок, треперя от бяс. АВДИКА: Да ти давам пръслука? ТРАЙЧЕ: Ти ша ми даваш пръслука, един кокал от тебе останал. АВДИКА: Проядох.
ТРАЙЧЕ: Къде си прояла, когато съм с тебе в трапезарията и те гледам как мърлявиш?
АВДИКА: В стаята съм яла.
ТРАЙЧЕ: Море, ша проядеш ти на мене, ама първо бой. ‘А’де сега и сутрин да не забра’иш цигари!
(Трайче иска да тръгне. Авдика го хваща за ръка.)
АВДИКА: Трайче..
ТРАЙЧЕ: Кво още, Авдике, измръзнах, аман?!
АВДИКА: Гледай го небето.
ТРАЙЧЕ: Кое небето?
АВДИКА: Пълнолуние.
ТРАЙЧЕ: Ти ако си саглам (саглам - с глава си, бел. авт.) жена, бог да ме утрепе.
АВДИКА: ‘А’де, прегръщай ме.
ТРАЙЧЕ: Море, бегай, бе, в стаята. Студено!
АВДИКА: Прегръщай ме.
(Трайче за миг отказва. После доближава Авдика и я прегръща. Тя нежно се свива в прегръдката му.)
ТРАЙЧЕ: Ти луда, аз по тебе. Някой да ми бе казал, че тази година с жени, по снег ша се прегръщам и ша се будалкам, место домакински, до огнище и със синове...
АВДИКА: Трайче...
(Авдика го гали с ръка по лицето. Той се чувства неловко. Приятно му е, но се чувства сякаш всички го гледат.)
ТРАЙЧЕ: ‘А'де натам, не аздисвай (аздисвам - прекалявам, бел.авт.) навън сме, ша види някой.
(Трайче маха ръката й от лицето си. Продължава да я държи здраво. Гледат се.)
АВДИКА: Мислех си... ТРАЙЧЕ: Со мисленяв (со мисленяв – какво мислиш, бел.авт.) сега, казвай? АВДИКА: ‘А’де да бегаме отука.
ТРАЙЧЕ: Ама, ти в гроб ша ма вкараш. На теб ти се бега. Теб ако та хванат милиция, ша та върщат тук, а мене? Бегаш, значи, не си луд, ‘а’де при нас на пансион.
АВДИКА: Ама, аз си мислех, така, заедно…
ТРАЙЧЕ: Ти да беше мислила, нямаше да ми го казваш. ‘А’де вече в стаята, че душата ми спи, трябва да ставаме сутрин за закуска… ‘А’де.
(Свистенето на вятъра заглушава приказките на Трайче. Снегът все по-силно вали. От дълбочината на двора идват музикантите, цигани, мустакати и черни. Китара и контрабас.)
МУЗИКАНТИТЕ:
Вярвай на жени,
но се не жени .
Знам им аз кусура
не пият от чучура.
Мамица им стара
уста си не затварят.
Вярвай на жени,
но стой на страни.
Времената странни,
жени кат дюкяни.
Влизаш си с каймета,
излизаш по гащета.
Вярвай на жени,
но се не жени
Мой’та беше гот,
сега е като скот.
Ни готви, ни пере,
а само се дере.
ЗАТЪМНЕНИЕ
ВТОРА КАРТИНА
(Болнична стая с пет легла. Две празни, а в останалите три спят Гуте, Агент Прокич и Боян Операцията. На стената лозунг: "Самотният човек е объркан – обърканият човек е самотен!". В дъното на стаята е врата с решетки, пред вратата има столове и телевизор, а зад нея трапезарията. На всички прозорци има решетки, освен на прозореца зад телевизора. През прозореца влиза Трайче и крие под пижамата си шише ракия. Отива до Гуте и го събужда.)
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, а, бе, бат’ Гуте, глух ли си?
ГУТЕ: Не съм глух, а спя. Какво има?
ТРАЙЧЕ: (вади шишето) Бат’ Гуте, гледай, бомба!
ГУТЕ: От къде е?
ТРАЙЧЕ: Баба ми я варила.
ГУТЕ: Циганска шльоковица.
ТРАЙЧЕ: Не е шльокпвица, баба ми е от горна ма’ала. Чиста кат сълза, гледай синджира.
ГУТЕ: Колко искаш за това?
ТРАЙЧЕ: Пандж (пет) пакети Мар'боро.
ГУТЕ: Колко?
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, чиста ракия, ти я пиеш, тя душа лекува. Баба да ми умре.
(Гуте става от леглото, вади от нощното шкафче три пакета цигари.)
ГУТЕ: Ето ти три пакета.
ТРАЙЧЕ: Оле, такава ракия за три пакета. Недей си такъв, дай още един.
(Гуте взима шишето.)
ГУТЕ: Стига ти.
ТРАЙЧЕ: Ка куравтут сасо и ситу. По сняг гоних ракията, по пижама, а ти ми не даваш цигари.
(Гуте отваря шишето, отпива една глътка.)
ГУТЕ: На, опитай и ти.
(Трайче опитва ракия.)
ТРАЙЧЕ: Аууу, много добра... Каква ракия ти дадох, джабалеску. Дай да палим една.
ГУТЕ: Е, що ти е циганин. Сега ти дадох цигари, а ти пак искаш. Хайде, вземи.
(От леглото се надига Агент Прокич.)
ПРОКИЧ: Вие двамата, знаете ли, че е забранено да се пуши и пие в стаята?
ТРАЙЧЕ: Гусин шефе, стига сра.
ПРОКИЧ: Сутрин ще кажа всико на доктора.
ТРАЙЧЕ: Ша му каиш, но не знам коя сутрин ша го видиш.
ПРОКИЧ: На Маша ще кажа.
ТРАЙЧЕ: Мож' ти с Маша да ма ‘фаните, знаеш къде...
ПРОКИЧ: Е сега ще стана и всеко кокалче ще ти потроша.
(Прокич става, гони Трайче.)
ТРАЙЧЕ: Какво искаш, бе, ако си шеф од стаята, да не си Господ.
ПРОКИЧ: За теб съм и Господ и вси светии.
ТРАЙЧЕ: Махай се, бе, лудак с лудак.
ПРОКИЧ: Кой е луд? Кой?
ТРАЙЧЕ: Онзи, дето пика в кревата.
ПРОКИЧ: Цигари да ми върнеш, дето ми дължиш.
ТРАЙЧЕ: (хвърля му цигари, които получил от Гуте) На ти твои цигари, на, мъртав да ги пушиш, никога от лудница да не излизаш.
(В леглото, Боян се върти и бълнува на сън.)
БОЯН: Не искам да ме оперират, не искам, не искам...
ГУТЕ: Стига вие двамата. Ще събудите Боян, едва го приспах.
ТРАЙЧЕ: Слагай му уокмана на ушите, така е най-сигурно. Ето да виждаш.
ГУТЕ: Недей, Трайче...
(Трайче слага слушалки от уокмен на Боян.)
ТРАЙЧЕ: Гледа ли какво ти казах, спи кат’ заклан, Боже ми прости.
(Трайче му подсвирква, ръкопляска над него.)
ТРАЙЧЕ: Нищо не чува.
ПРОКИЧ: Защо този Марлборо не е оригинал, а наш?
ТРАЙЧЕ: За добра свиня няма лоша помия.
ПРОКИЧ: Е ще те запиша в дежурната книга... (Показва тетрадката.)
ТРАЙЧЕ: Мо’еш да се закичиш с тоз’ твой тефтер ...
(Чува се сигналът на бърза помощ.)
ТРАЙЧЕ: Свирка!
ГУТЕ: Покрай теб и дърво ще оглушее. Що крещиш?
ПРОКИЧ: Водят нов. При нас ли ще е?
ТРАЙЧЕ: Сто на сто. Какъв ли ша е тоз’?
ГУТЕ: По-лош от вас двамата сигурно няма да е. Как само не излудях тук...
ТРАЙЧЕ: Аз, бат’ Гуте, те подържам да бъдеш саглам. (Саглам - нормален. бел. авт.)
ГУТЕ: Е, сега ме успокои.
(Чуват се стъпки.)
ПРОКИЧ: Идват! Гаси тези цигари и махай тази шльоковица!
ТРАЙЧЕ: Не е шльоковица, баба ми...
ГУТЕ: Аман, млъкни!
(Загасват цигари, Гуте прибира шишето в нощното шкафче и си лягат. Отварят се решетките на вратата и влизат мед-техници, Маша и Дара.)
МАША: Тук има едно свободно легло, Даро.
ДАРА: Тук ли?
МАША: Тук, тук... При спящите. Трайче, спиш ли?
ТРАЙЧЕ: Спя.
МАША: А къде е бомбата?
ТРАЙЧЕ: Не знам като спим.
МАША: А ако те събудя?
ТРАЙЧЕ: Ако ме събуждаш, тогава е при бат’ Гуте у шкафчето.
(Маша отваря нощното шкафче на Гуте взима бутилката)
ТРАЙЧЕ: Недей всичко да изпиваш.
МАША: Данък доверие.
ПРОКИЧ: Вземи им това, вземи им го!
МАША: Дойдох, господа, да ви съобщя много неприятна новина. Получихте нов колега.
ТРАЙЧЕ: А онкорини ли? (Онкорини - хърка, бел.авт.)
МАША: Хърка, хърка... Само да го обработя в приемното и ще чуеш музиката.
ДАРА: Хайде да вървим, Машо. Продължавайте да спите и без шум. (Маша и Дара излизат.)
ТРАЙЧЕ: Машо, Машо, дано разбереш, че доктори ти чукат жената.
ПРОКИЧ: Защо ти не му кажеш за Дара?
ТРАЙЧЕ: И да събирам бъбреците си по пода. Не, мерси.
ГУТЕ: Да но му приседне, щом изпие първата глътка.
ТРАЙЧЕ: Да даде Господ аз да му свиря на сватбата.
ГУТЕ: Ти не знаеш да свириш.
ТРАЙЧЕ: Точно затова. Е, ша отивам да надзърна на прозорчето, да виждам какъв е.
(Трайче отива до прозореца.)
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте!
ГУТЕ: Оставиме да спя, сатана!
ТРАЙЧЕ: Ела да го видиш какъв е. Има най-малко 100 кила. Тоз’ трябва да хърка за трима. Само да виждаш какви лоши очи има.
ПРОКИЧ: Как му видя очите щом спи.
ТРАЙЧЕ: Поглежда. Има остра брадичка, такива най-лошо хъркат. А, няма да може.
(Отива до празното легло и го бута към Прокич.)
ПРОКИЧ: Какво няма да може? Какво правиш?
ТРАЙЧЕ: Местя го при тебе, да хъркате един на друг докато оглушеете. Какъв тумбак, този като захърка, мъртви от гроб ша вдига.
ПРОКИЧ: Не ми го слагай тук!
ТРАЙЧЕ: Ти си шеф, ти трябва да го пазиш.
ПРОКИЧ: А, бе, махай това легло от тук...
ГУТЕ: Е, вие наистина сте невъзможни. Тотално ме разсънихте. (Става, взима книга и сяда на стола. Чете.)
ТРАЙЧЕ: (удря, пътьом, Прокич по темето) Барабо неден! Разстрои ми бат’ Гуте начисто. (Отива до бат’ Гуте.) Ша четеш сега, а?
ГУТЕ: Да!
ТРАЙЧЕ: Нека, чети... А, може ли...
(Гуте не изчаква края на изречението и слага кутия цигари на масата. Трайче запалва цигара. Пауза. Трайче е нервен, приказва му се. Мотае се около Гуте,)
ГУТЕ: Какво има сега, аман!
ТРАЙЧЕ: Нищо…
ГУТЕ: Хайде, казвай.
ТРАЙЧЕ: Знаеш ли какво ми каза Авдика?
ГУТЕ: Пак си ходил на женското отделение.
ТРАЙЧЕ: Малко.
ГУТЕ: Имаш жена и три деца.
ТРАЙЧЕ: Аз нямам деца. Всичките са дъщери.
ПРОКИЧ: Ти сам си ги правил.
ТРАЙЧЕ: Стига ти, политик. Колко много дърдориш, забравил си, че децата се правят с оная работа, а не с език. Аз правих синове, бе, а това, че оная баяла, и че родила само пикли…
ГУТЕ: Детето е дете.
ТРАЙЧЕ: Щом и щерката е дете, хайде да се трампим. Всичките ти ги давам за твоя пишко. Е, а знаеш ли какво ми каза?
ГУТЕ: Какво?
ТРАЙЧЕ: Че съм много шукар… (Шукар – добър, бел. авт.)
ГУТЕ: В какъв смисъл добър?
ТРАЙЧЕ: Така, в сексуалния… Дай и на теб да ти намеря една, да забра’иш онази…
ГУТЕ: Зарежи празни приказки.
ПРОКИЧ: Ти само на луди може да си добър.
ТРАЙЧЕ: Слушай ти, агент! Това, че се ебавахме, ебавахме се. Авдика не ми закачай, ша те излежавам, да знаиш.
ЗАТЪМНЕНИЕ
ТРЕТА КАРТИНА
(Болнична стая, Боян, Прокич и Трайче спят. Гуте седи на масата, заспал над книгата. От петото легло става професор Чортарович, нов пациент, въздебеличък, с брадичка и черна коса. Професорът се събужда, гледа около себе си, отива към Гуте и го хваща за рамо отзад. Гуте се стряска.)
ПРОФЕСОР: Изплаших ви?
ГУТЕ: Кой! А, вие сте нов. Как сте…
ПРОФЕСОР: Донесоха ме.
ГУТЕ: Сигурно съм задрямал.
ПРОФЕСОР: Вие сте Драгутин?
ГУТЕ: Откъде знаете името ми?
ПРОФЕСОР: Пише го на листата. (Показва към болничния лист, закрепен за кревата.)
ГУТЕ: Чудесна наблюдателност, с оглед на това, къде сте…
ПРОФЕСОР: Мислите, къде се намирам. Невро-психиатрична клиника.
ГУТЕ: Вие сякаш сте доволни от това, че сте тук. Как знаете всичко това?
ПРОФЕСОР: Правих се, че спя. Сами казахте…
ГУТЕ: Знам, добра наблюдателност, господин…
ПРОФЕСОР: Питате за името ми?
ГУТЕ: Да.
ПРОФЕСОР: Аз съм… доктор Димитрие Чортарович.
ГУТЕ: Доктор? Лекар?
ПРОФЕСОР: Не, професор на университета.
ГУТЕ: Какво преподавате?
ПРОФЕСОР: Анатомия на човешката душа.
ГУТЕ: Психиатър.
ПРОФЕСОР: Психолог.
ГУТЕ: Аз съм от Ниш, чудя се, как не ви познавам.
ПРОФЕСОР: Аз съм от Белград.
ГУТЕ: От Белград! Как сте се озовали тук, ако сте от Белград?
ПРОФЕСОР: Всеки път си има своя логика.
ГУТЕ: Няма да настоявам, ако ви е неприятно.
ПРОФЕСОР: Не, напротив, само, че за това може и по-късно. И вие сте професор?
ГУТЕ: Учител, като цивилен съм бил учител.
ПРОФЕСОР: Като цивилен?
ГУТЕ: Така наричаме тук наричаме външния свят, в смисъл, този зад болничните решетки.
ПРОФЕСОР: Какво четете?
ГУТЕ: Поезията на Джура Якшич.
ПРОФЕСОР: Не чета поезията
ГУТЕ: Това е моята предпочитана книга.
ПРОФЕСОР: Четете и заспивате с нея.
ГУТЕ: Така изглежда. (Поглежда на часовника си.) А, вече е време…
ПРОФЕСОР: За какво?
ГУТЕ: За събуждане. Още малко ще стане шест и половина. Тук никога не пропускат.
ПРОФЕСОР: Имате предвид медицинския персонал?
ГУТЕ: Имам предвид Маша и Дара. Колкото нощем и да са пили, на сутринта ще дойдат да ви събудят, толкова точно, че по тях може часовника си да нагласите. Ще видите. Колко ви е часът?
ПРОФЕСОР: Нямам часовник.
ГУТЕ: Откраднали са ви го?
ПРОФЕСОР: Не.
(Влиза Маша.)
МАША: Шест и половина е, събуждане!
ГУТЕ: Ето го Маша, да си настроя часовника.
МАША: Какво има, Гуте, не спиш?
ГУТЕ: Нямам гориво за спане. Взел си ми бомбата. Останало ли е нещо?
(Маша взима стойката за инфузия и празни шишета и ги изнася.)
МАША: Има, има за всички.
ГУТЕ: Лекарят, ще идва ли днес?
МАША: Не знам, може би.
ГУТЕ: На Боян не му е добре.
МАША: Какво, какво му е?
ГУТЕ: Повръща.
МАША: Ще видим.
ГУТЕ: Ти докато видиш, той ще изсъхне.
МАША: ‘Ей, не ме ебавай. Той си има собствен лекар и с него да разправи, каквото има. Аз си имам моята работа. Цяла нощ дежурих и нямам нерви да се разправям с теб.
ТРАЙЧЕ: Държал си свещ.
МАША: Кой го каза? Мамката ще ви луда.
ПРОКИЧ: Машо, Машо, тетрадката за дежурствата.
МАША: Махай се, идиот.
(Маша излиза.)
ПРОКИЧ: После, аз съм виновен за дисциплината. Събуждане, хайде, събуждане!
(Прокич отива до Боян, събужда го, после и Трайче.)
ТРАЙЧЕ: Махай се, бе, вампир такъв. Чакам само, една сутрин да замахаш с ръцете и да кукуригаш. Защо трябва се сабуждам в шес и половина, като закуската е в седем.
ГУТЕ: Ако се събуждащ само заради онези помии, по-добре спи целодневно.
ПРОКИЧ: Хайде!
ТРАЙЧЕ: Чиба, бе, сам ша ставам, няма ти да ма дигаш. (Става.) Да еба будалата, да еба… От теб човек ни в лудница не може се наспи.
ПРОКИЧ: Хайде, сутрешна гимнастика.
ТРАЙЧЕ: Ето ти Боян и с него да скачаш.
ПРОКИЧ: Хайде, Бояне.
ГУТЕ: Не закачай детето.
ПРОКИЧ: Ще хванете, вие, хемороиди от това седене.
(Прокич започва сутрешна гимнастика. Трайче оправя леглото.)
ТРАЙЧЕ: Скачай, скачай, от това ако не са оправиш, от нищо друго няма…
ПРОКИЧ: Оправяй си леглото и млъкни!
ПРОФЕСОР: Физкултура?
ГУТЕ: Прокич си е отделна история. Страда от мания за преследване. Въобразил си е, че е таена агент на ЦРУ, и че го преследват от КГБ. Объркал нещо дребно, политически и ето до къде са го докарали, след обработка в затвора. Подържа формата си за своята секретна служба.
ПРОФЕСОР: Секретна служба…
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, дай една цигара.
ГУТЕ: Добре, бе, докога ще просиш?
ТРАЙЧЕ: Ама, агента ми взел цигари, ебал го неговия Бог, боже ми опрости. Авдика ша ми донесе на закуската, ша ти връщам.
ПРОФЕСОР: Аз имам цигари.
ТРАЙЧЕ: Този ли е нов?
ГУТЕ: Какво се правиш на ударен, като знаеш, че е. Вие сигурни ли сте, че имате цигари?
ПРОФЕСОР: Сигурен съм.
ГУТЕ: Истинско чудо, че Трайче не ви е ровил по джобовете.
ТРАЙЧЕ: Оле, бат’ Гуте, недей лъга човека. Аз не пребърквам джобове, очите да ми хвъркат, ако лъжа, в ръце да те гледам…
ГУТЕ: Вие циганите се кълнете, ама баш като цигани. Професоре, това е Трайче Ахмедовски, наричан Трайче Истината.
ТРАЙЧЕ: Истина, истина… Професор! Той ли е кат’ теб, само малко по-високо?
ГУТЕ: Не, той е професор доктор.
ТРАЙЧЕ: Доктор ли е, или професор?
ГУТЕ: И едно и друго.
ТРАЙЧЕ: Как работи и с ученици, и с нещастници?
ПРОФЕСОР: Ето ти цигара.
ТРАЙЧЕ: Право да казвам, професор-доктор, аз по някой път бъркам в джобове, но на теб не съм.
ПРОФЕСОР: Защо?
ТРАЙЧЕ: Не знам, имате, един вид, лоши очи… Виж, аз като видя джоб, на мен ми удря кръвта в главата и трябва да бръкна…
ПРОФЕСОР: Разбирам го това.
ТРАЙЧЕ: Виждаш ли, бат’ Гуте, че човека е доктор, а не професор. Веднага разбра болестта ми.
ГУТЕ: Ти от какво си болен, вяра ти циганска? Когато те сгащиха в милицията, наведнъж стана луд. Ама, кой е като вас…
ТРАЙЧЕ: Е, па, можех само да избирам, или ще лягам тука, или ще оркестрирам в пандиза. (Прекръства ръце в китките, сякаш е с белезници.) Аз да свирим на пияно, а те да ми бият тъпана. От това съвсем се полудява, виж го агента.
ПРОКИЧ: Не ме слагай в един кош със себе си. Аз бях в затвора за дисиденти, а не за бандити и кокошкари.
ТРАЙЧЕ: Да, бе, напсувал си кварталния на майка.
ПРОКИЧ: Аз бях един от водещите дисиденти в страната…
ТРАЙЧЕ: ‘А’де, не ме ебавай, душата ти в носа от скачане и стига си духал в лицето ми.
ПРОКИЧ: В здравото тяло, здрав дух!
ТРАЙЧЕ: А бе ти си за пандиза, а не за лудница. Докторе, може ли още една цигара, аз ша ти оправим кревата.
ПРОФЕСОР: На ти целия пакет.
ПРОКИЧ: (гледа в тетрадката) Трайче, днес си ти по почистване.
ТРАЙЧЕ: Защо аз, аз бях вчера.
ПРОКИЧ: Ти си замествал Гуте. Кой те карал да играеш покер в почистване. Ти имаш и квалификация за метла.
ТРАЙЧЕ: Аз имам квалификация да бия с метла. Боян откачен, ти се правиш на шеф, Гуте играе на карти като факир и кой друг, а Трайче. (Отива и взима метла, която стои до радиатора.) А, бе, тези и днес не топлят. Ще измирам живи в този хладилник.
ПРОФЕСОР: Не отопляват на този студ!
ГУТЕ: Не отопляват вече една седмица. От отопление повече се нуждаят онези, нормалните болни. Ние сме болни второ качество.
ТРАЙЧЕ: Да видиш, докторе, яденето. Боб с нищо и ябълчици, като фъшкии.
ПРОКИЧ: А на теб, като не ти харесва, защо изяждаш по две чинии?
ТРАЙЧЕ: Като няма дъжд и градушката добра. Аз, бе, в пандиза по-добре ядох, отколкото тука. Там, поне, се знае: за да те бият, трябва първо да те нахранят, за да издържаш на бой.
(Трайче започва да чисти. Боян отива при него.)
БОЯН: Чичко Трайче, мен няма да ме оперират, нали?
ТРАЙЧЕ: Не ме закачай, нещастнико, нали виждаш, че чистим. Само ти ми липсваш. ‘Оди питай агента, той ша те оправи.
(Боян тръгва към Прокич.)
БОЯН: Агент…
(Прокич изревава. Боян се изплашва. Гуте отива към него.)
ГУТЕ: (към Прокич) Идиот! Ела, Бояне, ела. Свали тези слушалки.
БОЯН: Не искам да ме оперират.
ГУТЕ: Няма, не бой се.
БОЯН: Сигурно ли няма да ме оперират?
ГУТЕ: Няма, хайде да си измиеш зъбите.
БОЯН: Чичко Гуте, кой е този чичко (Показва към Професора.), той ли оперира?
ГУТЕ: Не, ходи да си измиеш зъбите.
БОЯН: Страх ме е. (Отива до леглото си и пуска музика.)
ПРОФЕСОР: Бои се?
ГУТЕ: Малкият Боян е болен. Бил агресивен и персонала го заплашвали с операцията. Познавам го още от дете, живееше в моята кооперация. Баща му е много строг и много пие. Заварил го веднъж в апартамента с момиче и така го е пребил, че е свършил в болницата. От тогава не я напуска.
(Трайче отива до леглото на Прокич. Прокич сяда на пода със скръстени крака.)
ТРАЙЧЕ: Джемс Бонд, ша дърпаш ли малко да почиствам под това легло?
ПРОКИЧ: Ебавай се ти, ебавай, само да мръдна малкия си пръст, моята служба ще те ликвидира.
ТРАЙЧЕ: Ама, мърдай си задника да почиствам. Нарисувал си се тука кат’ турчин.
ПРОКИЧ: Това е задължително упражнение по йога, подържа формата на ума. Умът е най-силното средство на тайните агенти.
ТРАЙЧЕ: Ставай, бе, да не те помета в кофата!
(Прокич става и отива до Професора.)
ПРОКИЧ: Новак, имаш ли цигари?
ПРОФЕСОР: Вземи.
ПРОКИЧ: Аз съм Прокич, а ти?
ПРОФЕСОР: Нещо записваш?
ПРОКИЧ: Доклад. Това е за службата ми. Виждаш ли този часовник, това е специален часовник, който разкрива подслушвателни устройства. Имаме си ние и други, които могат да направят невидим, да можеш да минаваш през стените. Аз мога да изляза от тук, когато си поискам, но си имам тайна задача. На никой нито дума. Строго пов.
(По време на диалога между Прокич и Професора, Боян е взел четка за зъби и паста и е започнал да си ми е зъби. Изведнъж му се прилошава, започва да повръща.)
ТРАЙЧЕ: Сега ли намери да повръщаш, когато е моят ред да чистя?
ГУТЕ: Спокойно, Бояне…
ПРОКИЧ: Да извикам Маша?
ГУТЕ: Ми случайно. Той само ще му бие още една инжекция. И без друго е достатъчно дрогиран.
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, подлагай му, поне, легена.
ГУТЕ: Дай!
(Трайче взима легена и го подава на Гуте, но Боян повръща вън от легена.)
ТРАЙЧЕ: Прицели се, бе!
ГУТЕ: Полека, Бояне, успокой се, легни.
(Трайче взима легена.)
ТРАЙЧЕ: Нито капка в легена. Такава дупка не можахте да улучите, а какво става с по-малката.
(Влиза Маша.)
МАША: Хайде на закуската! Прокич, какво е това на пода?
ПРОКИЧ: Боян пак е повръщал.
МАША: Кой чисти днес?
ПРОКИЧ: Трайче.
ТРАЙЧЕ: Да дава Господ, устата да ти изсъхва.
МАША: Трайче, ти да почистиш, а останалите, ако искат да ядат, в трапезарията.
ТРАЙЧЕ: Докато аз почиствам, вие всичко ша изяждате. Ние циганите сме много страдащ народ.
(Маша отваря решетката.)
МАША: Хайде!
(Тръгват Боян и Прокич.)
ГУТЕ: Професорe, не сте ли гладни?
ПРОФЕСОР: Не съвсем.
ГУТЕ: Аз не мога да ям толкова рано. Затова, пък, ще изпием по една. Имам отлична ракия.
ПРОФЕСОР: Предпочитам коняк, но приемам поканата.
АВДИКА: (тръгвайки към трапезарията) Агент, къде ми е Тряйче?
ПРОКИЧ: Любовта ти остана да почисти стаята.
АВДИКА: Защо все Трайче трябва да чисти?
ПРОКИЧ: Защото е квалифициран.
АВДИКА: По-добре и това, отколкото да пика в леглото, ас ми минджа!
ТРАЙЧЕ: Авдика, заеби будалата и ела на сам.
АВДИКА: А, бе, Трайче, пак ли метла, куравте дия.
ТРАЙЧЕ: Първо, няма да псуваш пред хората, да еба вярата ти да еба, Боже ми опрости, а второ, иси ли цигари? (иси ли – имаш ли)
АВДИКА: Нане парес.
ТРАЙЧЕ: Как нане, ма, вчера ти давах.
АВДИКА: Чорав. Откраднаха ги.
ТРАЙЧЕ: Къде ги откраднаха, патко такава.
АВДИКА: Oт тука. (Показва гърдите си.)
ТРАЙЧЕ: Много на сигурно си ги скрила… И аз, будала, дава пари на жени, да еба и жените. Бат’ Гуте, ако жената бе шукар и Девла (Господ) щеше да има една. Твоята роспия, дето те остави, голяма услуга ти е направила, да знаеш.
АВДИКА: Да ти помагам да почистваш?
ТРАЙЧЕ: Сега ша ми помагаш, ’гато свърших. И без туй си хилава. ‘А’де да отиваме на ядене.
АВДИКА: Нещо не съм гладна.
ТРАЙЧЕ: Авдика, трябва да ядеш да са опра’иш! Бат’ Гуте, да изяждаме ли и твоята порция?
ГУТЕ: Свободно.
ТРАЙЧЕ: Мерси, бат’ Гуте. (към Авдика.) Ти по-добре да беше застанала на опашката, а не тука да хващаш мухи.
АВДИКА: Идвам, идвам.
(Авдика и Трайче излизат.)
ПРОФЕСОР: Бяхте прави, добра ракия.
ГУТЕ: Шльоковицата на Трайче. Всъщност, не е, баба му я… Не е важно.
ПРОФЕСОР: Бая пиете?
ГУТЕ: Пия.
ПРОФЕСОР: Жена ви е напуснала? Така, поне, Трайче…
ГУТЕ: Трайче много говори.
ПРОФЕСОР: Не, защо? Това се неща от които не трябва да се бяга.
ГУТЕ: Вие това като психиатър?
ПРОФЕСОР: Аз съм психолог.
ГУТЕ: Зная, че сте психолог. Това е странно нещо.
ПРОФЕСОР: Какво?
ГУТЕ: Не се държите като други новодошли. Не искате лекар, телефон, не ви трябва контакт с външния свят.
ПРОФЕСОР: Моят свят е вътре в мен. Считам всичко това като едно неминуемо падение.
ГУТЕ: И вас някой ви е напуснал?
ПРОФЕСОР: Жена ми се казва Маргарита. Има дълга коса, дълги крака и дълги пръсти.
ГУТЕ: Тя ви доведе тук?
ПРОФЕСОР: Забелязахте ли, че говорим с въпроси? Хубаво е, когато хората се питат. Тогава не зачитат много авторитетите. Като жена ви, например.
ГУТЕ: Трябва да си призная, че това, което говорите ми се струва предизвикателно.
ПРОФЕСОР: Мислили сте за абсолютна свобода?
ГУТЕ: Къде има това?
ПРОФЕСОР: Всичко на света има лице и опакото. На лицето вярваш, на опакото се наслаждаваш.
ГУТЕ: Моята жена беше обичана.
ПРОФЕСОР: Имате ли деца?
ГУТЕ: Син. Не съм го виждал две години, откакто съм тук. Не мога да го виждам.
ПРОФЕСОР: Защо?
ГУТЕ: Защото… Това тук не е неговият баща. Неговият баща е избръснат, весел, купува елха за Нова година, не пие…
ПРОФЕСОР: Може би, все пак, трябва да го видите.
ГУТЕ: Как?
ПРОФЕСОР: Всеки път си има своя логика.
ГУТЕ: Това вече ми го казахте веднъж. Опасявам се, че ви разбирам най-добре.
ПРОФЕСОР: Излизате от тук, намирате жена си, взимате детето си.
ГУТЕ: Забравяте някои неща. Мен ме считат за побъркан, алкохолик, душевноболен!
ПРОФЕСОР: Всяко едно състояние има свои предимства.
ГУТЕ: За това, моето, не знам, че има.
ПРОФЕСОР: Невменяемите не отговарят пред закона.
ГУТЕ: Но отговарят пред Бога.
ПРОФЕСОР: Да оставим дреболии.
ГУТЕ: Това, което говорите е малко дяволско.
ПРОФЕСОР: Опитвали ли сте се да избягате?
ГУТЕ: Няма къде да бягам.
ПРОФЕСОР: Опитайте, няма какво да загубите.
(Чува се шум. От трапезарията тича Боян. След него Маша, Дара и останалите.)
БОЯН: Не искам да ме оперират, не искам!
(Боян връхлита в стаята, право в ръцете на Професора.)
МАША: Ако не искаш да пиеш таблетки, тогава ще получиш инжекция.
ГУТЕ: Какво има сега?
ДАРА: Хвани го и го дай на кревата.
БОЯН: Не искам, не искам да ме оперират.
ГУТЕ: Машо, недей…
МАША: Бягай от тук!
ГУТЕ: Недейте инжекции, виждате, че е…
ДАРА: Млъквай, дъртак.
(Маша слага Боян на леглото. Връзват го. Дара му бие инжекция. Боян се дърпа, удря Дара и спринцоваката й пада.)
ДАРА: Пичка ти майчина!
МАША: Даро, много ли те удари? (Отива към нея.)
ДАРА: Остави ме на мира.
(Дара бута Маша и излиза. Маша посяга на Боян, Гуте го хваща за ръка.)
ГУТЕ: Хей!
МАША: Какво има?!
ГУТЕ: Остави го, виждаш, че се е успокоил.
МАША: Ебал ви този, дето ви е направил такива!
(Маша излиза. Влиза Трайче и държи в ръката си таблетки.)
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, ето тези зеленикави за теб, а тези синкави за мен. Дуй бройки за теб, дуй бройки за мен. А Боян, своя пай получи в задника. Мога ли да ги изпивам с ракия, да дезертирам?
ГУТЕ: Ето там, вземи.
ПРОКИЧ: (към Професора) Ти нямаш терапия?
ПРОФЕСОР: Не.
ПРОКИЧ: Да запишем. (Пише в тетрадката.)
ТРАЙЧЕ: Агент, давай една цигара.
ПРОКИЧ: Какво е станало, любовта свърши?
ТРАЙЧЕ: Не, бе, откраднаха й парите. Сложила ги в циците, а там, при жените е толкоз сигурно, че си ебало майката.
ПРОКИЧ: Може би си станал импотентен?
ТРАЙЧЕ: Какво съм станал?
ПРОКИЧ: Импотентен.
ТРАЙЧЕ: И аз на теб. Дай цигара.
ПРОКИЧ: Кокошкар мангалски.
ТРАЙЧЕ: Марш в пичка си майчина!
ГУТЕ: Тряйче, ходи покри Боян
ТРАЙЧЕ: Ей сега… Е, Бояне, Бояне… ‘А’де бат’ Трайче да ти сложи слушки.
(Трайче слага на Боян слушалки от уокмен.)
ГУТЕ: Трайче, ще вариш ли кафе тази сутрин, да си стоплим душите?
ТРАЙЧЕ: Да, бат’ Гуте, ша варим.
ПРОКИЧ: Какво казах за това кафе?
ТРАЙЧЕ: Добре, бе, агент, до кога ша ми ходиш по нерви от сбахлен? Като сварим, пиеш, а иначе само дрънкаш.
ПРОКИЧ: Това няма нищо общо с мен. Не е позволено да се пали огън в стаята. Ако стане пожар, всички ще изгорим.
ТРАЙЧЕ: Не бой се, няма да давам да изгаряш, ша те обръщам като на шиш. Бат’ Гуте, колко кафета да слагам?
ГУТЕ: За теб, за агента, за мен и за професора. Какво кафе пиете, професоре?
ПРОФЕСОР: Горчиво.
ТРАЙЧЕ: И ти ли, бе? Еба ти, как може да пиете тези аборти? Живота ми горчив, още и с кафе да го загорчавам.
ГУТЕ: Ти сложи горчиви, а после си добави захар на теб.
(Трайче взима необходимите неща и вари кафе върху малкия газов котлон.)
ПРОФЕСОР: Жестоко е това, което направиха на Боян.
ГУТЕ: Да, това е част от ежедневието. Точно както и това кафе.
ПРОФЕСОР: Примирявате се с жестокостта.
ГУТЕ: Все ми е тази, всичкото това унижение и цялата тази глупава вулгарност, свикваш, огьонваш.
ПРОФЕСОР: Кой теб по едната буза, ти му обърни другата.
ГУТЕ: Не споменавайте Бога тук, той много рядко ни навестява, а и като ни навести, направо оглушава.
ПРОФЕСОР: Аз, със сигурност, не се наслаждавам на това.
ПРОКИЧ: Пази огъня!
ТРАЙЧЕ: Остави ме, бе, да сварявам кафето на спокойствие, качи ми се на оная работа. Бат’ Гуте, как се казваше онзи ‘талианец, дето обичал да пали огън, онзи…
ГУТЕ: Нерон.
ТРАЙЧЕ: Е този. Той ако имаше този куцуз над главата си, няма въобще да му идва на ум да запалва Триест.
ГУТЕ: Не е Триест, а Рим.
ТРАЙЧЕ: Да, този.
(Влиза Маша. Носи на половина изпито шише, костюм и стек Марлборо.)
МАША: Пак кафе. Решили сте да запалите болницата.
ПРОКИЧ: Аз им казах.
МАША: Слаба ти е дисциплината, Прокич, слаба.
ТРАЙЧЕ: Няма тоз’ късмет да се запали.
МАША: Какво, на теб тук не ти харесва ли?
ТРАЙЧЕ: Да няма женски, щеше да е скучно. А така, сексуален живот на корем, кеф ти да го правиш, кеф ти да гледаш.
МАША: Гледай това кафе, ще е по-добре за теб.
ТРАЙЧЕ: Гледам, гледам.
ГУТЕ: Ти искаш ли кафе?
МАША: Пих вече. Ето, брат ти изпраща костюм и цигари. На ти и бомбата.
ГУТЕ: Страшна глътка имаш. Колко ти дължа?
МАША: Стандартна тарифа.
ГУТЕ: (Дава на Маша пари.) Пак ли си нощес в третата смяна?
МАША: А-а.
ГУТЕ: Тъй като тук нямат намерение да топлят, ще ми донесеш един зимен халат, този ми е тънък. И топли чехли. Кажи на брат ми да изпрати и някоя и друга дюла, да ми замирише стаята малко на зима.
МАША: Ще му кажа. Колко ти трябва да се облечеш?
ГУТЕ: Да изпия кафето, след петнайсет минути.
МАША: Отивам да видя кой ще те води, ще се върна след петнайсет минути.
ГУТЕ: Ще бъда готов.
МАША: Добре. И внимавайте това кафе да не ви излезе солено!
(Маша излиза.)
ТРАЙЧЕ: А, бе, бат’ Гуте, защо ти тоз’ костюм, да не би да се жениш тука?
ГУТЕ: Ще се развеждам, Трайче, ще се развеждам…
ТРАЙЧЕ: Още ли се маеш с оная, твоята, по съдилищата?
ГУТЕ: Давай това кафе, ако е готово.
ТРАЙЧЕ: Оле, за малко да изкипява. Ето, бат’ Гуте, горещо и черно, като за теб. (Сипва кафето.)
ПРОФЕСОР: Виждам, че услугите се заплащат.
ГУТЕ: Всеки човек си има цена.
ПРОФЕСОР: А вие?
ГУТЕ: Днес имам дело в съда, искам да изляза както се полага, с костюм, а не в тази пижама.
ПРОФЕСОР: Защо брат ви не ви донесе сам.
ГУТЕ: Не може, неподвижен е.
ПРОФЕСОР: Ще видите ли детето си в съда?
ГУТЕ: Надявам се, че не.
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, недей пак да го усукваш. Курето е твое и няма тук какво да се говори. Аз ако имах син със зъби би се бил за него.
ПРОФЕСОР: Тряйче е прав.
ГУТЕ: Вие имате ли деца?
ПРОФЕСОР: Зависи…
ГУТЕ: Имате, или нямате?
ПРОФЕСОР: С жена ми се оженихме млади, още на университета. Беше бременна, така се получи…
ТРАЙЧЕ: И на мен така се получило и баща й ме сгащи и с пушка ме закара пред попа. Че ме ожениха, няма значение, обаче, поне да е раждала мъжко, да не съжалявам. Щото щерка чужд късмет, да еба и късмета.
ПРОФЕСОР: След сватбата се изплаши, не поиска да роди дете от мен.
ГУТЕ: Абортира ли?
ПРОФЕСОР: Абортира.
ТРАЙЧЕ: Докторе, и ти ли ша го усукваш, кат’ бат’ Гуте, като се налее. Аз тези олелии няма нерви да слушам
ПРОФЕСОР: Не, аз само разказвам за това. Това не ме засяга.
ГУТЕ: Когато ви слушам си мисля, че всичко това, за което говорите, сякаш не част от вас. За вас, сякаш всички съдби са част от някаква игра.
ПРОФЕСОР: Да, всичко е игра. Трябва да се играе.
ПРОКИЧ: Ако сте изпили кафето, дайте чашки да ги измия и да лепим пликчета.
ПРОФЕСОР: Пликчета?
ПРОКИЧ: Пликчета за лекарства. Нашата норма е 500 бройки на ден. Това е част от терапия за тези малко, нали знаеш.
ТРАЙЧЕ: Слушай ти, на ти чашки и стига сра. Залепваш ги кат’ машина само да влезеш в задника на доктори за да те пуснат.
ПРОКИЧ: Аз това правя за да не се отличавам от другите. Камуфлаж, да бъдеш незабелязан, това е правило номер едно.
ТРАЙЧЕ: ‘А’де да миеш и да не сереш повече…
(Прокич взима чашки и отива да ги измие.)
ГУТЕ: Е, време е да пробваме костюма.
ТРАЙЧЕ: А така, бат’ Гуте, да ставаш кат’ господин, да хванеш оная селянка за гушата.
ГУТЕ: По-малко приказвай, Тряйче, по-добре ще е.
ТРАЙЧЕ: Бре, мамка му, пак ми пищят ушите.
ПРОФЕСОР: От какво?
ТРАЙЧЕ: Как от какво? На теб не ти ли пищят?
ПРОФЕСОР: Не.
ТРАЙЧЕ: Ти, бе, докторе, все нещо си различен, кат’ че ли не си от нас. На таз’ височина, на когото не пищят ушите, този сигурно вече е глух.
ПРОФЕСОР: Каква височина?
ГУТЕ: Намираме се на 800 метра надморско равнище. Май са ни качили тук за да сме по-близо до небето.
(Чува се чупене на чашки.)
ТРАЙЧЕ: Да еба семето агентско, пак счупи чашка. Че си недъгав в главата, нищо, ама си недъгав и в ръцете.
ПРОКИЧ: Падна ми!
ТРАЙЧЕ: Паднал ти акъла, дано.
(Влиза Прокич и носи измити чашки.)
ПРОКИЧ: Ето само една.
ТРАЙЧЕ: Останали са само три, а три е куцуз число.
ПРОКИЧ: Хайде ние да лепим.
ТРАЙЧЕ: Бат, Гуте, ти няма ли да лепиш?
ГУТЕ: За какво мислиш, че съм се облякъл, за лепя пликчета. Гуте излиза малко на чист въздух. Наполеон, най-после бяга от Елба.
ТРАЙЧЕ: А кой место Наполеон ще маже лепило?
ПРОКИЧ: Боян.
ТРАЙЧЕ: Боян! Той ша изяжда всичкото лепило.
ПРОКИЧ: Няма…
ТРАЙЧЕ: Как няма, виждаш, че са го хванали лудите. Дъвчи разни лайна и после повръща. Нали щеше да ми изяжда паста за зъби с четката.
ПРОКИЧ: Ти сам я даде, и без друго не си миеш зъбите.
ТРАЙЧЕ: Дадох му да я ползва през седмицата. В неделя и аз ги мия. Това ми остана в навик, когато ходих на черква. Наложи се от бащата на жена ми, заради чеиза и такива… Поп не пусна в черквата, ако не измивам зъби. Знаеш ли, че за малко да откажа цигари.
ГУТЕ: Защо?
ТРАЙЧЕ: Люта таз’ паста, като вар да слагаш в устата. В нашата махала никой не мие зъби. Колкото по-рано се развалят и изпадат, по-рано получаваш златни от бащата.
(Гуте е облечен.)
ГУТЕ: Е, Как ми отива?
ТРАЙЧЕ: Отлично, кат’ че ли от пералнята си излизал.
ГУТЕ: Малко е измачкано, но като няма ютия, какво да правя.
(Влиза Маша.)
МАША: Готов ли си, Гуте?
ГУТЕ: Готов съм.
МАША: Ще те съпроводи онзи Пилето, от първата смяна. И да внимавате, щом свърши делото, обратно. Да не се запиете някъде. Пилето е много слаб на ракия. Нощес началникът е дежурен.
ПРОКИЧ: Началникът! Аз мога ли…
МАША: Не можеш ти нищо! Седи тук и пликчета да бъдат излепени. Хайде, Гуте.
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, да взема ли малко от бомбата, да стоплим душата?
ГУТЕ: От кога стана токова фин, че да питаш да ли да вземеш нещо?
ТРАЙЧЕ: Недей така, винаги питам. Ако не преди да взема, то после.
ГУТЕ: Вземи, но пази да не се претоплиш.
ТРАЙЧЕ: Няма, бат’ Гуте, очи да нямам. Само малко.
ГУТЕ: Хайде, ще се видим.
ТРАЙЧЕ: Много поздрави на Ниш!
ПРОКИЧ: Точно на теб Ниш ще се зарадва.
ТРАЙЧЕ: Не, а на теб ша се радва. (Вика подир Гуте, който е излязъл.) Късмет, бат’ Гуте и щом видиш онази твоята роспия, веднага юмрук в челото. За жената тоягата от рая е излязла.
ПРОКИЧ: Намерил се кой да го съветва, голяма сила.
ТРАЙЧЕ: Море, жената каквото може да забърка, то и Господ не може да изяжда. Бат’ Гуте е бил господин човек, докато не се е хванал с тая.
ПРОКИЧ: Ти откъде знаеш какъв е бил?
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте ми беше учител от първи до четвърти клас, цели шест години.
ПРОКИЧ: Как от първи до четвърти, па шест години?
ТРАЙЧЕ: Така шест. И още шест щях да уча, ако не ме бяха майтапили в махалата.
ПРОКИЧ: Гуте е дърто пиянде и никой няма да го трае такъв.
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте не пиеше, докато не се ожени за нея. Тя му извади душата, селяндурка. Той я доведе от село, даде и покрив над главата, а тя? Ни едно мерси да казва, а веднага опашката на кръста. И малко й е, че го е зарязала, но и детето и апартамента да му взима на съда. Знаеш ли кога ша получава това от мен – на свети никога.
ПРОКИЧ: Теб ако те слуша, никога няма да излезе от тук.
ТРАЙЧЕ: Аз моята я биех, но гладна не съм я оставял. Когато ми се роди третото, с руса коса, имах право да я удуша. Веднага, а не така малко, та да ме обажда в милицията.
ПРОФЕСОР: И на место в затвора, ти в лудницата.
ТРАЙЧЕ: В лудницата, мамичката и луда.
ПРОФЕСОР: Какво би направил, ако излезеш от тук?
ТРАЙЧЕ: Кръвчица ша й се напия. Всичките са сган, докторе, всичките. Едва дочакаха да ме сполетява мъката и ми обръщаха гръб. Сега тя ги черпи в моята къща с разтворени крака, баща ми в гроба го пратиха, майка ми я побелеха. Ти си мислиш, докторе, че Трайче се ебава, смее се, ръси глупости и няма мъка. Като излизам, брадвата ша заигра! Човек каквото може да ти го набута, никой не може.
ПРОФЕСОР: Опитал ли си да избягаш?
ТРАЙЧЕ: Къде да бягам, пръв милиционер ша ме пречака веднага.
ПРОФЕСОР: Една вечер да избягаш, да им присъдиш.
ТРАЙЧЕ: Мислил съм, но нямам с кого.
ПРОФЕСОР: С мен, с Гуте, с Агента, с Боян.
ТРАЙЧЕ: И че армия за бягане си ми намерил. ЦРУ, учител и луд. Те нямат тази мъка.
ПРОФЕСОР: Смяташ ли?
ТРАЙЧЕ: Каква мъка може да има този гламав агент? Да ли руснаци ша копаят тунел тука и ша слагат атомна бомба!
ПРОКИЧ: Само ти имаш мъка, мамката ти циганска.
ТРАЙЧЕ: Недей на майка да псуваш!
ПРОКИЧ: Ще псувам. Жена ти малко разперила крака и мислиш че е настъпил краят на света.
ТРАЙЧЕ: Ти какво знаеш, като не си помирисвал жена в живота си.
ПРОКИЧ: Не съм, нямаше кога от тази сган! Половин чене ми потрошиха, шест ребра, повече бой съм изял през живота си, отколкото хляб.
ТРАЙЧЕ: От бяс!
ПРОФЕСОР: Кой те е пребил?
ПРОКИЧ: Кой… Доктор за тояга, така сам се наричаше. Сега е в пенсия, играе карти по кръчмите, а аз тук. Да ми падне в ръце само за половин час, от мъде до гръклян бих го разпорил.
ТРАЙЧЕ: Ням хлабаво при агенти, веднага ти слагат дървено палто.
ПРОКИЧ: Марш от тук, бараба с бараба!
ТРАЙЧЕ: Е ша ти еба мамичкта аз…
ПРОФЕСОР: Всичко ни е под ръка. Нощем само Маша и Дара, а ние сме петима. Взимаме ключове, обличаме бели престилки и ето ни на вън. Една нощ, таман всеки да си свърши работата си.
ТРАЙЧЕ: Ти това сериозно ли, докторе?
ПРОФЕСОР: Както чу и разбра.
ТРАЙЧЕ: Агент?
(Пауза.)
ПРОКИЧ: Хайде ние да си лепим пликчета.
ТРАЙЧЕ: Това само и знаеш да правиш, да свиваш гръбнака си.
ПРОКИЧ: Сега искам само да лепя пликчета!
ТРАЙЧЕ: Лепи ги, ебали те пликчета!
ЗАТЪМНЕНИЕ
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
(Болнична стая. Прокич, Трайче и Боян играят на карти.)
ТРАЙЧЕ: По колко карти искате?
ПРОКИЧ: На мен три.
ТРАЙЧЕ: Ето. Мамка му… (Изпуска карти.)
ПРОКИЧ: Не хитрувай.
ТРАЙЧЕ: Не хитрувам, бе, от този студ пръстите ми са вкочаниха. Карти ми изпадат. К’во си мислят те с това отопление. Аз ако съм луд, да не съм малоумен, че да не усещам студено, жадно, гладно, знойно…
ПРОКИЧ: Ще раздаваш ли тези карти?
ТРАЙЧЕ: А, бе, агент, за какво си стиснал този чифт в ръцете, никой няма ти го краде.
ПРОКИЧ: Дай си ми ти моите! (Взима карти.)
ТРАЙЧЕ: Бояне!
БОЯН: Дай две.
ТРАЙЧЕ: О-па, тройка! Слънчице мое, малоумно. На ти на теб, а на мен три и още една.
ПРОКИЧ: Какво става, нямаш нищо?
ТРАЙЧЕ: Казвай, твоят ред е?
ПРОКИЧ: Пет бройки Марлборо.
ТРАЙЧЕ: Ето ти пет, и още две отгоре.
ПРОКИЧ: Блъф.
ТРАЙЧЕ: Плащай ша виждаш.
(Боян хвърля картите си.)
ТРАЙЧЕ: Виж го малкия… Не си чак токова малоумен.
ПРОКИЧ: Плащам.
ТРАЙЧЕ: Изпей.
ПРОКИЧ: Фул попове.
ТРАЙЧЕ: Слаб си, четири девятки.
ПРОКИЧ: Как така, нали смени четири карти!? Пак лъжеш.
ТРАЙЧЕ: Не лъжа, бе, кълна се в майка си.
ПРОКИЧ: Аман не се заклевай повече, цяло семейство погреба.
ТРАЙЧЕ: Аз кат’ се кълна в баща си, лъжа, а кат’ се заклевам в майка си, тогава не лъжа, кълна се в баща си.
ПРОКИЧ: Имаш късмет, че Гуте го няма, да ти види сметката.
ТРАЙЧЕ: Което си е истина, си е истина, бат’ Гуте е цар на покер, свалям му шапката.
ПРОКИЧ: Той целия си живот проигра по кръчмите.
ТРАЙЧЕ: Стига постоянно прави бат’ Гуте пияница и бараба.
ПРОКИЧ: Няма за какво аз да го правя, той сам се е направил.
ТРАЙЧЕ: А ти на какво си се направил?
ПРОКИЧ: Аз не съм, мен ме направиха такъв.
ТРАЙЧЕ: И кат’ са те направили, ти защо ги траеш и дрънкаш тука.
ПРОКИЧ: Тези мушички онзи ли ти ги вкара в главата? (Показва към празното легло на Професора.) Няма го професора, а сега беше тук…
ТРАЙЧЕ: Отишъл човек да пикае, или нещо… Право да ти кажа, на мен не ми харесва от пръв поглед. Лоши очи има, ама е прав човекът. Живеем тук кат’ кучета и си траем…
ПРОКИЧ: Всеки има някоя причина.
ТРАЙЧЕ: Аз нямам.
ПРОКИЧ: А Авдика?
ТРАЙЧЕ: Авдика… И на нея да повярвам и да стане кат’ с първата.
ПРОКИЧ: Стига сра. Полудял си от тези жени.
ТРАЙЧЕ: Може и да сам полудял от жени, но аз ша се оправим, а ти от това пика’не в леглото ням’ да се опра’иш.
ПРОКИЧ: Настинал ми е пикочният мехур, не отопляват.
ТРАЙЧЕ: Колко не отопляват за теб, не отопляват и за нас.
ПРОКИЧ: Да вървиш ти на майната си. Няма вече да играя на карти.
ТРАЙЧЕ: И нямаш с к’во. Празен си кат’ празна будка. А и време е вече нещо да се хапва от килера. (Тръгва към нощното си шкафче.)
ПРОКИЧ: Какво ядеш?
ТРАЙЧЕ: Какво те интересува.
ПРОКИЧ: Нищо, бе, само питам.
ТРАЙЧЕ: Знам те аз тебе, първо питаш, после искаш.
ПРОКИЧ: Скръндза такава.
ТРАЙЧЕ: Аз скръндза? Къде ша отива душата ти, бе, само ти имаш катинара на шкафчето.
ПРОКИЧ: Катинар слагам заради местните крадци.
ТРАЙЧЕ: Предпочитам да умирам, отколкото да бъркам в твоето шкафче.
БОЯН: Чичко Трайче, като дойде майка ми, няма да смеят да ме оперират, нали?
ТРАЙЧЕ: Аман, бе, какво съм съгрешил на Бога, не мога да разбера. На всичките ми ядове и ти отгоре. Нали ти намерих слушалки, научих те да играеш на карти, защо ме удушваш с тази операция? Ето ти го агентът, той е шеф на стаята, той разбира от медицина. Него да удушваш малко.
БОЯН: Прокич…
ПРОКИЧ: Марш от мен! Ебал те който те измислил.
(Боян отива до леглото си.)
ТРАЙЧЕ: Агент, светни тоз телевизор да видим има ли нещо ново.Да не изпуснем някоя революция.
ПРОКИЧ: Телевизорът не работи.
ТРАЙЧЕ: Вчера работи ли?
ПРОКИЧ: Боян го развали, докато ти бе дежурен в трапезарията.
ТРАЙЧЕ: Как така, бе?
ПРОКИЧ: Видял цветя някакви на екрана и почнал да ги полива, та сега чака да пораснат…
ТРАЙЧЕ: Нещастник такъв, къде си виждал саксия на ток и с антена?
ПРОКИЧ: Трайче, ти наистина ли мислиш, че можем да избягаме?
ТРАЙЧЕ: Ако измислим план, добър план, защо да не може. Доктор е умен човек, учил е много, а това си е голяма магия. Кат’ се съберат той и бат’ Гуте…
ПРОКИЧ: Какво може Гуте да измисли? Той няма желание да живее, а не да мисли.
ТРАЙЧЕ: Ша иска, аз ша го обработвам.
ПРОКИЧ: От кога не съм ходил из улиците, така сам.
ТРАЙЧЕ: Така ако продължаваш, няма още много да ходиш.
ПРОКИЧ: (почти истерично) Ще ходя. Ще ходя!
ТРАЙЧЕ: Ша ходиш на пичка си майчина.
БОЯН: Чичко Трайче, аз ако избягам с вас, няма да могат да ме оперират, нали?
ТРАЙЧЕ: Е сега аз ша те оперирам, досадник с досадник…
(Трайче става, в ръката си държи ножче за консерви. Тръгва към Боян, Боян е много изплашен, бяга към масата и се свива до стената. Подир Трайче върви Прокич и, почти в транс, истерично крещи.)
ПРОКИЧ: Ще ходя, ще видиш! Ще ходя!!!
БОЯН: Не, не искам да ме оперират!
ТРАЙЧЕ: И хляб вече ша ми догади от теб!
(Трайче спира, вижда, че е прекалил. Хвърля ножче и тръгва към леглото си. В стаята влиза Маша.)
МАША: Какво правите?
ТРАЙЧЕ: Нищо, майтапим се с Боян.
МАША: Гуте още го няма?
ТРАЙЧЕ: Няма го.
ПРОКИЧ: Запили са се с Пилето. Цял язовир ракия могат да изпият двамата.
МАША: Намерил е кога да пие, когато началникът е дежурен.
ТРАЙЧЕ: Много ша забелязва, пък, той, много му е мъчна за нас… А и за какво се притесняваш, теб има кой да оправдава, плюс и бачкаш извънредно.
МАША: Кендзай, кендзай, после ще викаш “защо ме биеш, Машо”!
ТРАЙЧЕ: Ти биеш и за нищо, така поне ми олеква на душата.
МАША: Бояне, имаш посещение, баща ти е дошъл. При доктора е, ще дойде за десетина минути.
БОЯН: Татко…
МАША: Ти, Прокич, утре на ЕЕГ, напомни на дежурния.
ПРОКИЧ: Да, Машо, началникът ще идва ли тук тази вечер?
МАША: Не знам. Недей забравя това, последните резуктати бяха лоши.
ПРОКИЧ: Ще запиша.
МАША: Хайде, Бояне…
БОЯН: Не искам, не искам…
МАША: Бояне!
(Маша изнася Боян от стаята.)
ТРАЙЧЕ: Тоя Маша ша се спука от ревност.
ПРОКИЧ: Намерил се кой да му каже.
ТРАЙЧЕ: Аз моята поне не сам я следил на работа и не съм работил извънредно, само за да я наглеждам. Смяната му приключила в десет, а той още седи заради жена си. А тя не го бръсне ни два процента, чука се с доктори, щом му избяга и за минутка само.
ПРОКИЧ: Не ми разваляй концентрация, трябва да се упражнявам за снимки утре.
ТРАЙЧЕ: Много са шибани тези снимки на мозъка. Щом мръднеш с око, веднага нещо се разваля в резултатите. Само че на теб няма да ти помагат упражненията. Много си разноглед.
ПРОКИЧ: Кой, аз разноглед?
ТРАЙЧЕ: Ти! Гледаш Ниш, хващаш София.
ПРОКИЧ: Мангал такъв…
(Влиза Професор.)
ТРАЙЧЕ: Ето, питай доктора.
ПРОФЕСОР: Какво?
ТРАЙЧЕ: Нали е разноглед?
ПРОФЕСОР: Остави това сега. Мислихте ли си за онова бягство?
ТРАЙЧЕ: Мислихме, докторе, и още как. Само да изчакаме първо бат’ Гуте, и после ша приказваме.
ПРОФЕСОР: Колкото по-малко чакаме, толкова по-добре.
(Зад сцената се чува Гуте, който пее.)
ГУТЕ: Вярвай на жени
но се не жени
знам им аз кусура
не пият от чучура…
ТРАЙЧЕ: Това бат’ Гуте пее
ПРОКИЧ: Пак е пиян, нищо ново.
(Маша отваря вратата и помага на Гуте да влезе.)
МАША: Чакай, бе, да отключим вратата, облегни се тук… Хайде сега. Трайче, помогни ми да го сложа в леглото.
ТРАЙЧЕ: Оле-ле, как се е насвиркал.
ГУТЕ: Трайче, купих ти цигари, но ги изпуших пътьом.
ТРАЙЧЕ: Значи, или си ми купил една цигара, или си бил много пътьом.
ГУТЕ: Това другото.
МАША: Не плямпай, пиянде с пиянде, следващият път аз ще те водя.
ГУТЕ: И на професора… Къде е професорът?
ТРАЙЧЕ: Тук е, тук е… ‘А’де лягай.
ГУТЕ: Професоре, купих ви коняк, но после ще говорим, когато този тук… (Показва към Маша.) Тихо!
МАША: Къде ходихте с Пилето?
ГУТЕ: Отбихме се да пийне по едно, след делото.
МАША: Къде?
ГУТЕ: Първо в пенсионерското, после в Жепейското, после “При Перо”… После вече не помня.
МАША: Ебал ви тоя дето ви направил, странно, че не се отбихте при началника у дома.
ТРАЙЧЕ: А, бе, Машо, с какво бат’ Гуте се прибра така пиян?
МАША: Господинът хванал такси. За щастие ми се обадиха от портала и го докарах до тук с количката.
ТРАЙЧЕ: Как ли се насвирка така?
ГУТЕ: С устата, Трайче, с устата. И здравето и болестта влизат на устата, но това другото никак не излиза.
МАША: Стига! И да не съм чул крясъци довечера, и без друго съм нервен, само вашите проблеми ми липсват.
(Маша излиза.)
ТРАЙЧЕ: Маша винаги е нервен, когато началникът дежури.
ПРОФЕСОР: Виждам прибрахте се.
ГУТЕ: Не се прибрах, донесоха ме. Трайче, дай чаши да изплакнем гърлата от твоята шльоковица.
ТРАЙЧЕ: Не греши душата си, бат’ Гуте, не шльоковица, а баба ми…
ГУТЕ: Знам, баба ти е от горна махала, там се истински, бели цигани, а онези долу са фалшиви, индианци, сто пъти си ми го разказвал.
ТРАЙЧЕ: Но, да знаеш, това си е истина.
ГУТЕ: Дай чашите тук. Тази вечер ще пием коняк.
ТРАЙЧЕ: Колко чаши?
ГУТЕ: На теб, на мен, на професора… Дай и на агента.
ТРАЙЧЕ: На агента?
ПРОКИЧ: Не би трябвало да пия, защото имам задача довечера, но… една капка само.
ТРАЙЧЕ: Е, за една капка, тук в кьошето!
(Оставя на Прокич чаша върху нощното шкафче в ъгъла и занася другите чаши на масата.)
ГУТЕ: Тази вечер ще пием като никога до сега!
ТРАЙЧЕ: Да не си спечелил делото срещу роспията?
ГУТЕ: На здраве!
ТРАЙЧЕ: Кажи, бе, начука ли й го?
ГУТЕ: Пий, Трайче!
ТРАЙЧЕ: Чакай, бе…
ГУТЕ: Загубили сте делото.
ТРАЙЧЕ: Всичко това са излишни формалности, професоре, когато конякът е френски.
ПРОФЕСОР: А курето?
ГУТЕ: По броя на децата, Трайче, ти сега повеждаш с три на нула!
ТРАЙЧЕ: На нея и детето?!
ГУТЕ: И детето, и апартамента, и колата…
ТРАЙЧЕ: Дал си на кучката всичко?
ГУТЕ: Нищо аз не съм давал. Взеха ми ги.
ТРАЙЧЕ: С какво право са ти ги взели? Да еба такава държава, да еба и закона…
ПРОКИЧ: Не крещи, бе, идиот! Някой ще те чуе…
ТРАЙЧЕ: Ша крещим, ша ревем, ша им го начукам по списъка…
ПРОФЕСОР: Делото приключи ли?
ГУТЕ: Имам право да обжалвам в срок от петнайсет дни.
ТРАЙЧЕ: Да обжалваш, чу ли, иначе аз ша обжалвам.
ПРОКИЧ: Ти като им го напишеш…
ПРОФЕСОР: Ще обжалвате ли?
ГУТЕ: Ялова работа.
ТРАЙЧЕ: И, какво ще правите?
ПРОКИЧ: Ще пия.
ПРОФЕСОР: Да скръстиш ръце и всичко да отида на майната. Е, няма. Ша обръщам страницата. С доктора да направите план и всеки да се захваща с работата си.
ГУТЕ: Какъв план?
ПРОФЕСОР: За бегане.
ГУТЕ: Къде да бягаме?
ТРАЙЧЕ: Всички да бегаме, на вън. Всеки по своето и у свет.
ГУТЕ: Ти сериозно ли?
ТРАЙЧЕ: Най-сериозно. Ето, питай доктора?
ГУТЕ: Професоре?
ПРОФЕСОР: Мисля, че болшинството е за. Останахте само вие.
ПРОКИЧ: Колкото до мен, още не съм дал съгласието си.
ТРАЙЧЕ: Ша бегаш и точка по въпроса.
ГУТЕ: Аз няма за какво да бягам.
ТРАЙЧЕ: Как нямаш, а син?
ПРОФЕСОР: Това е единственият начин да си върнете детето.
ГУТЕ: Трайче, напълни чашите и ме остави на спокойствие…
ТРАЙЧЕ: Няма какво да те пускам. На вън за детето.
ГУТЕ: И какво да му кажа, къде да го заведа? За всичките тези години, той е забравил как изглеждам. Той не знае, че има баща, даже и да знае, знае това, което тя му е казала. Пийте този коняк ако искате, ако не… все едно ми е, все едно ми е.
(Пауза.)
ТРАЙЧЕ: Как, бе, може да ти бъде все едно, когато…
ГУТЕ: Трайче!
ТРАЙЧЕ: Няма да позволявам…
ГУТЕ: Чуй ме малко!
ТРАЙЧЕ: ‘А’де да чуя, какво умно ша кажеш сега.
ГУТЕ: Преди да ме внесат в стаята, баях на приемното.
ТРАЙЧЕ: И какво общо има това?
ГУТЕ: Има! Чух какво говориха Дара и Маша. Говориха за Авдика.
ТРАЙЧЕ: Какво говореха за Авдика?
ГУТЕ: Тази вечер я прехвърлят в друга болница.
ТРАЙЧЕ: Заради ленукемия?
ГУТЕ: Май е заради това.
ТРАЙЧЕ: Много ли й лошо?
ГУТЕ: Така изглежда.
ТРАЙЧЕ: А, тя си легнала в леглото и се прави…
(Пауза.)
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, да отивам през прозореца, да виждам… (Тръгва към прозореца за телевизора.) Ако пита Маша за мен, казвайте, че съм в кенефа.
ПРОКИЧ: Не може, после аз ще отговарям, че съм те пуснал.
ГУТЕ: Пусни го! Прокич, налей си питие. Професоре, сипете си.
(Трайче излиза на вън, през прозореца. Гуте отива до прозореца. Затваря го. На вън вали силен сняг.)
ГУТЕ: Какво е това?
ПРОКИЧ: Нещо се е счупило в банята.
ГУТЕ: Къде е Боян?
ПРОКИЧ: Има посещение, баща му е дошъл.
ГУТЕ: Баща му! Защо го пуснахте, знаете ли че е…
ПРОКИЧ: Маша го е завел! Нямаше как да не го пусна!
(Гуте тръгва към вратата.)
ПРОКИЧ: Къде отиваш? Къде отивате всичките? Ще дойде Маша! Аз ще докладвам! Всички ще ви докладвам!!!
(Гуте излиза. Прокич крещи, обезумял. Професор изпива коняк на екс. На вън вали сняг.
ЗАТЪМНЕНИЕ
ПЕТА КАРТИНА
(Болнична баня, в много окаяно състояние и мръсна, с десетина високи душове. Повечето от тях се неизправни, нямат решетка, или кранчета са повредени и текат. Все пак, от всичките, силно шурти вода. Студена вода. В дъното на банята е Боян. Съвсем гол, върви от душ до душ, мие се. На пода лежи счупено шише от шампоан. Пенлива водата оттича към отходната дупка в пода. Гуте е на вратата на банята.)
ГУТЕ: Бояне, какво правиш? Ще настинеш.
(Гуте затваря душовете. Боян е изплашен, кляка в ъгъла на банята. Гуте затваря душовете, покрай които минава, за да достигне до Боян. Когато пристига до него, кляка.)
ГУТЕ: Бояне, Бояне, чуваш ме?
БОЯН: Татко каза на чичко Маша, че може да ме оперира, ако не се къпя. Трябва да се окъпя.
ГУТЕ: Хайде да си избръшеш и да се облечеш. Студено е.
(Гуте повдига Боян. Взима чаршаф от закачалката и започва да го бърше.)
БОЯН: Чичко Гуте, защо баща ми иска да ме оперират? Аз и така съм добър, само че той не ми вярва. Ако вие му кажете, той ще ви повярва…
ГУТЕ: Ще му кажа. Хайде да се облечеш.
(Гуте взима дрехите на Боян от закачалката и му помага да се облече.)
БОЯН: Защо трябва да имам баща? Той не ми е нужен. Не ми трябва, не ми трябва…
(Боян прегръща Гуте. Плаче. Гуте го гали по косата.)
ЗАТЪМНЕНИЕ
ШЕСТА КАРТИНА
(Дара седи на масата. Пише. Зад нея е Авдика в леглото. Влиза Трайче.)
ДАРА: Какво правиш тук?
ТРАЙЧЕ: Да ми кажеш истината.
ДАРА: Каква истина?
ТРАЙЧЕ: За Авдика.
ДАРА: Какво за Авдика?
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте ми казва, че ша я завеждате в друга болница. Това истина ли е?
ДАРА: Гуте много приказва.
ТРАЙЧЕ: Питам те, истина ли е?
ДАРА: Кой си ти, че да ме разпитваш?
ТРАЙЧЕ: Миналия път, като те питах, ти каза, че е добре. Какво е това сега?
ДАРА: Казах, че е добре, но сега не е добре…
ТРАЙЧЕ: Колко не е добре?
ДАРА: Аз не съм лекар.
ТРАЙЧЕ: Но разбираш от доктори!
ДАРА: Недей да викам Маша.
ТРАЙЧЕ: Викай го, само го извикай. Имам много да му приказвам.
ДАРА: Какво би му казал? Какво би могъл да му кажеш, въшка циганска. Че ти става, докато ме гледаш как се чукам, това ли имаш да му казваш? Мислиш, че на знам, че нощем зяпаш през прозореца на канцеларията на началника. Езикът ти до перваза, а мъде до коленете. Мангал миризлив.
(Дара излиза. Трайче отива до Авдика, сяда до нейното легло.)
АВДИКА: Трайче, ту ли нан? (ту ли нан – ти ли си?)
ТРАЙЧЕ: Не, а дядо ми Махмут вампирясал и дошъл. Какво има на Трайче момичето, защо лежиш в този креват. Ноща е за лягане, а денят за работа.
АВДИКА: Не ми е добре, доктор ми каза, че трябва да лягам.
ТРАЙЧЕ: Докторите приказват едни… Аз, ако ги бях слушал, до сега да са ми изяли житото.
АВДИКА: Каваха, че в друга болница ша ме закарват.
ТРАЙЧЕ: Ша те закарват, нормално, като много приказваш. Тамо ша те излекуват от много приказване.
АВДИКА: Никога няма да оздравея.
ТРАЙЧЕ: Стига, ма, ако мислиш толкоз да плямпаш, няма да те водим у дома.
АВДИКА: Чувах, когато Дара казваше на Маша, че ша ме завеждат, за да не умирам тука, да не им цапам болницата.
ТРАЙЧЕ: Много си ти чувала като си клепоуха. Ша ходиш там, ша пиеш лекарства и ша се оправиш. Там, в други болници, отопляват. Бат’ Гуте каза, че има и добро ядене, и кат’ проядеш ша си върнеш силата.
АВДИКА: Истински ли би ме завеждал у дома?
ТРАЙЧЕ: Ша те завеждам, защо да не те завеждам.
АВДИКА: А твоята Ремзия?
ТРАЙЧЕ: Тя ша хвърка с глава напред. И ти ша хвъркаш, ако си като нея.
АВДИКА: Трайче, бих искал да ти раждам син.
ТРАЙЧЕ: Ша го раждаш. Ша го раждаш, ако ще двайсет пъти да раждаш.
АВДИКА: Хубава ли съм ти на теб?
ТРАЙЧЕ: Хубава си ми.
АВДИКА: Да знаеш, дето исках да се убивам, това беше преди…
ТРАЙЧЕ: ‘А’де, ‘а’де тран. (Тран – млъкни.)
АВДИКА: Мъжа ми ме би, детето ми почина, и като чувах за тази, моята, болест…
ТРАЙЧЕ: Тран, бе.
АВДИКА: Сега, като си тука, сега ми е жал, че умирам.
ТРАЙЧЕ: А, бе, тран, Авдике, тран!
(Пауза.)
АВДИКА: А би ли искал да правиш сватбата?
ТРАЙЧЕ: Ша правим, защо да не правим?
АВДИКА: С музика?
ТРАЙЧЕ: Съвсем си изкукуригала от това лежане, Авдико. Къде си виждала цигани да правят сватба без музика?
АВДИКА: Бяла рокля да обличам, да среша косата… А майка? Ша повежда ли хорото и за втората снаха, както за първата?
ТРАЙЧЕ: Ша и се налага.
АВДИКА: Пита от бяло брашно да замеси, да ми туря на главата да я внасям в къщата, като влизам. На челото жълтици да ми слага, дебели като пръст. Да набере ябълки и всички в реката да ги хвърля. И хоро да повежда, тя през махалата и ние с теб подир нея… Трайче, обичаш ли ме?
ТРАЙЧЕ: Ти, ма, неси саглам жена. Какво ме разпитваш?
АВДИКА: Кажи, Трайче.
ТРАЙЧЕ: Млък, ша ядеш бой.
АВДИКА: Никога не си ми го казвал.
ТРАЙЧЕ: Няма и да ти го казвам. Къде се говори така? То се знае, син се гледа, баща се уважава, а жената се омъжва и толкоз. От много приказки няма файда.
АВДИКА: Прошепвай ми го.
ТРАЙЧЕ: Аз говоря ли, или кучето лай?
(Чува се сирена на бърза помощ и стъпки по коридора.)
АВДИКА: Идват, Трайче. По-добре бягай да не те виждат тука.
ТРАЙЧЕ: Авдика, аз… Аз ша си ходя. Трябва.
АВДИКА: Отвори шкафчето ми и вземи шише ракия. Не можах да намеря цигари, но ша се трампиш с бат’ Гуте, той ша ти дава цигари и ша имаш. Взимай, да не я изпие Маша. Казвай на бат’ Гуте, че е от баба, не казвай, че аз съм давала. Той знае, че баба ти е от горна махала. От белите цигани… В чекмеджето има ония пари, взимай ги, на мен няма да ми трябват вече. И не се тревожи, няма там с дживели да се хващам, да не ми потрошваш кокалите.
(Сирен все по-силно и по-силно.)
АВДИКА: Взимай това, Трайче, и бягай, да не те виждат тука.
ТРАЙЧЕ: Авдика…
АВДИКА: Наш, Трайче, наш, бе… (Наш – бягай.)
ЗАТЪМНЕНИЕ
СЕДМА КАРТИНА
(Болничната стая. Вътре са Гуте, Прокич и Боян. Влиза Маша, пийнал.)
МАША: Спите, на ли, не наспали се да бог да.
ГУТЕ: Почиваме, Машо, вечерята ни бе тежка за смилане.
МАША: Къде е Трайче, защо не е бил на вечеря?
ГУТЕ: В тоалетната.
МАША: В тоалетната три часа, да не се е удавил в лайната? Прокич, къде е Трайче?
ПРОКИЧ: Не ме бий, при Авдика е.
МАША: Как при Авдика? Знаеш ли от кога я закараха. Казвай къде е?
ПРОКИЧ: Не знам, кълна се…
МАША: Какво не знаеш, да еба… (Понечва да го удари.)
ПРОКИЧ: Недей, не знам къде е сега, отиде при нея през прозореца, ето питай тях!
МАША: Кого тях! Началникът е дежурен, а вие правите лайнени изпълнения. Кокалчета ще ви потроша, говеда неблагодарни.
ГУТЕ: Ти щом малко пийнеш, веднага би да трошиш кокали на някой.
МАША: И да знаеш че ще го направя! Един по един, да не помръднете повече, никога. Малко ви пусне човек и веднага побеснявате. От тази вечер обръщаме нов лист.Има да се знае кой тук командва!
ГУТЕ: Бъди първом комендант в дома си.
(Маша тръгва към Гуте, но Боян застава пред него.)
БОЯН: Чичко Маша, кога баща ми ще дойде пак, аз…
МАША: (бута го) Марш!
ГУТЕ: Е сега прекали…
МАША: Ей сега ще те изравня със земята, лайно дърто…
(През прозореца, зад телевизора, влиза Трайче. Носи на половина празно шише с ракия. Влизайки чупи прозорец.)
ТРАЙЧЕ: Маша, остави бат’ Гуте и Боян веднага!
МАША: А, ето я птичката, сетила се да се завърне. Тъкмо на време, да не си хабя силите на тези мекушави. Къде беше до сега?
ТРАЙЧЕ: Теб к’во те боли задник?!
МАША: Поркаш и чупиш. Дай тази ракия.
ТРАЙЧЕ: На ти хуя ми да си извадиш очи!
МАША: Дай насам тази циганска шибане шльоковица и почни със зъби да събираш това стъкло, за да не събираш бъбреците си…
ТРАЙЧЕ: Моята Авдика е циганка, но не е курва, като твоята Дара!
МАША: Кой е курва, бе!?
ТРАЙЧЕ: Жена та! Всичките доктори са я пробвали. Цялата болница разправя коолко много скимти докато се чука!
МАША: Ще убия Бога в теб…
(Маша удря Трайче. Шишето му изпада от ръката.)
ТРАЙЧЕ: Со керес със мен, бе… Махай се!
МАША: Копелето с копеле!
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, шишето!
(Маша силно бута Гуте, той пада.)
МАША: Всички вие сте путкострадалници! Обикновени путкострадалници…
(Професор взима шишето, изпаднало на Трайче от ръката. Доближава Маша отзад. Прокич се опитва да го спре.)
ПРОКИЧ: Къде с това шише!
(Професорът много силно удря с лакът Прокич и се освобождава от него. После подава шишето на Трайче. Трайче удря Маша с шишето по главата. Маша пада.)
ГУТЕ: Трайче, не…
ПРОКИЧ: Какво направи, нещастник такъв!
ТРАЙЧЕ: Каквото трябваше
ПРОКИЧ: Уби човека!
ТРАЙЧЕ: Ебал те човек, той щеше да ме убива. Нищо му няма, виж колкава е главата му. Професоре, благодарим ти.
ПРОКИЧ: Какво ще правим сега?
ПРОФЕСОР: Да бягаме, какво друго. Това е шансът. Трайче, връзвай Маша за леглото така, че да не може да мръдне.
ПРОКИЧ: Трайче, спри…
ТРАЙЧЕ: Какво да спирам, къде?! Да чакам тук, докато не ме убият! Замъкни го до радиатора.
ГУТЕ: За какво е всичко това, Професоре?
ПРОФЕСОР: От тук трябва да се избяга!
ПРОКИЧ: Много тежък този Маша.
ТРАЙЧЕ: Хвани за крака, по-лесно е.
БОЯН: Чичко докторе, Маша мъртъв ли е?
ПРОФЕСОР: Не е, Бояне. вземи стягай багажа си.
БОЯН: Къде отиваме?
ПРОФЕСОР: Отиваш у дома. Приготви се. Гуте, стягайте се!
ТРАЙЧЕ: (рови по джобовете на Маша) Ето ги. Професоре, намерих ключовете от задния портал, там няма пазачи.
ПРОФЕСОР: Отлично. Връзвай го!
ТРАЙЧЕ: Ще го вържа на мъртвешки възел, пет дни ша го отвръзват.
(Чуват се стъпки.)
ПРОФЕСОР: Тишина!
ДАРА: (вика пристигайки) Маша, какъв е тоя шум там долу?
ТРАЙЧЕ: Дара!
ПРОКИЧ: Ще ни разкрие!
ТРАЙЧЕ: Няма. Сега ще и приготвя посрещане! ‘А’де с мен.
ГУТЕ: Какво ще правите сега?
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, стягай се и не ме питай нищо. Агент, ела тук!
ПРОКИЧ: За какво съм ти аз?
ТРАЙЧЕ: Да я държиш, докато се дръпа!
(Отиват до страничния вход. Влиза Дара. Хващат я отзад.)
ДАРА: Какво е това! Пуснете ме! Маша! Какво сте направили?
ТРАЙЧЕ: Счупихме шише ракия. Дръж я за краката!
ДАРА: Помощ! Вие сте луди, помощ… Маша!
ТРАЙЧЕ: Запуши устата й!
(Професор дава на Прокич кърпичка. Прокич запушва устата на Дара. Професор отива към леглото си, взима кана с вода и полива Маша. Маша идва в съзнание. Професорът се оттегля, отива до всяко едно легло и взима: книгата с поезия на Гуте, Уокмен на Боян, Шишето с ракия на Трайче, тетрадката на Прокич.)
МАША: Главата ми…
ТРАЙЧЕ: Кънти, а? Кънти, щото е куха.
МАША: Какво сте направили? Даро! Пусни жена ми. Прокич!
ТРАЙЧЕ: Агентът поддал оставка от шефското място.
МАША: Пипнете ли жена ми, ще ви пребия!
ТРАЙЧЕ: Преди малко щеше да ме биеш без причина! Е, сега вече я имаш!
ПРОКИЧ: И нам мен ми остана длъжник за онзи бой в тоалетната! Длъжен и отгоре!
МАША: Гуте, ти беше разбран човек, отвържи ме!
ТРАЙЧЕ: Сега е разбран, а само преди минута беше луд путкострадалник. Е сега путкострадалници ша ти чукат жената!
МАША: Отвръзвай ме…
(Маша пълзи към тях, отбутвайки се с краката. Прокич и Трайче късат дрехите на Дара. Тя се съпротивлява.)
ТРАЙЧЕ: Гледай сега, агент! Сега нема… (Къса и дрехите над кръста, виждат се гърдите й.) а сега има!
МАША: Пуснете я, моля ви, пуснете я…
ТРАЙЧЕ: На кого се молиш, на луди?
ПРОКИЧ: Сваляй!
ТРАЙЧЕ: Драска, курва!
ПРОКИЧ: Удри я в главата! В главата!
(Удрят Дара. Маша допълзява, удрят у него. Професор бута Боян към Дара.)
ТРАЙЧЕ: Какво има, малкия, и ти искаш да облажиш мустака, а?
БОЯН: Мамо!
ТРАЙЧЕ: Ела тук, ела…
ПРОКИЧ: Виж, цици!
БОЯН: Не, не, не искам…
ТРАЙЧЕ: “А’де, бе, да сваляш пердето!
БОЯН: Пуснете ме, пуснете ме… Искам си уокмена!
(Смяна на светлината. Всичко става спокойно. Сцената е отворена до най-голямата дълбочина. Професорът е в дъното, в ръцете си държи уокмен, тетрадката, книгата и шишето. Показва им да тръгват, след това изчезва.)
ТРАЙЧЕ: Докторе!
ПРОКИЧ: Отворил е вратата!
БОЯН: Уокменът ми.
ТРАЙЧЕ: Къде го виждаш ти? Докторе, чакай, къде си?
ПРОКИЧ: Докторе!
(Боян, Прокич и Трайче тръгват. Трайче спира.)
ТРАЙЧЕ: Бат’ Гуте, ‘а’де, побързай!
ГУТЕ: Не знам къде ми е книгата.
ТРАЙЧЕ: При доктора е. Побързай, бе!
(Трайче излиза. Със силен трясък, в стаята нахлува вятър и внася сняг. Снежинките се разпръскват по стаята. На обратната страна е професорът, сам.)
ГУТЕ: (гледа в прозореца) Сети се да дойдеш. Мислиш, че единственият ти си безгрешен… А какво сме ние, ако не твоите грешки.
(Професорът започва да се смее. Смехът се засилва и върви на off.)
ГУТЕ: Да ти го начукам в главата, Боже. Аз, Драгутин Йович, Гуте, да ти го начукам в главата, Боже!
КРАЙ