Действащи лица
(по реда на появяването)
Матей
Желко
Сани
Не е Шия
А е Врат
Бялото зайче
Царят Фешън Първи
Първият, Вторият и Третият министър
Стражарят
Пажове
Шутът
Телефонът от женски род
Тъкачт
Шивачът
Кръчмарят
Кръчмарката
Млекарката
модели и народ
Първа картина
Забележка: В тази картина, всичките герои се играят от живи актьори, освен малкия Матей, който е кукла. Обаче, живите актьори са вързани с конци, така че да изглеждат като марионетки.
(Апартамент на млада брачна двойка. Стая, малък коридор и баня. Желко, тридесет и петгодишен, седи пред компютъра, изнервен, с не запалена цигара в устата. До него е количката в която лежи бебе, малкият Матей. През стаята минава Сани, двадесет и петгодишна, носи пластмасов леген.)
Сани: Пуснах дрешките на Матей да се перат.
Желко: О.К.
Сани: Надявам се, че не ти идва на ум да запалиш тази цигара.
Желко: Не ми идва на ум, не ми идва...
(Сани излиза в коридора. Желко поглежда след нея и тръгва да запали цигара. В същия миг на вратата застава Сани.)
Сани: Желко!
Желко: Сани, не мога да пиша без цигари. Трябва до обед да изпратя поне две сцени, а сега вече е десет. Нищо не съм написал... Ще ме убият онези от театъра.
Сани: Лекарят каза, че Матей не трябва да стои в стаята, в която се пуши.
Желко: Това си е чист лекарски каприз. Днес децата пропушват още в детската градина...
Сани: Не ме интересува... Ако ще пушиш, заповядай в трапезарията. (Излиза.)
Желко: (Обърща се към Матей) Сине, сине, ако ти сега, татьовото, станеш и запалиш една цигара, аз щях да съм най-щастливият човек на света...
(Звъни телефон.)
Желко: Ало. Грубанов, ти си?... Не, не съм завършил. Условията ми за работа са невъзможни...
Сани: (от кухнята) Желко, центрофугата ще започне!
Желко: Грубанов, извини ме, трябва да прекъсвам, пералнята започва да центрофугира. (Пауза.) Има връзка, изгърмяла някаква пружина и сега, като тръгне да центрофугира, подивява и тръгва към комшиите, става мазано... (Пауза.) Сани не може сама, тя е петдесет кила с мокри дрехи, трябва заедно да седим върху пералнята, докато не извърти центрофугата... (Пауза.) Как да купя нова, бе, човек, ти нормален ли си, аз съм писател, не съм директор на театъра! Хайде чао... (Пауза.) Добре, добре, ще получиш драмата на време, не се тревожи. Остави ме да работя. (Тръгва към банята и сяда върху пералнята. Вика към кухнята, където е Сани.) Тъкмо сега намери да переш, а знаеш, че нямам грам време.
Сани: (влиза в банята и сяда върху пералнята) Ще трябва така докато не кача килограмите, поне до 100...
Желко: Хайде, моля ти се, пу, пу… мръдни се...
Сани: Искаш ли? (Тръгва да слиза от пералнята.)
Желко: Така се казва, бе, недей, недей, сега ще...
(Пералнята започва да центрофугира със заглушителен шум. Изведнъж, Матей става от количката и тръгва към масичката, върху която е телевизор.)
Желко: Сани, виждаш ли и ти също, каквото и аз?
Сани: Какво.
Желко: Матей е станал и ходи.
Сани: Дрънкаш глупости, детето ни няма и три месеца, как може да ходи.
Желко: Виж, ходи, отива към телевизора.
Сани: Ти съвсем си издрънкал.
Желко: Пералнята дрънка, а това дете ходи, казвам ти. Сине, къде в телевизора? Матей, спри, не в екрана!
Сани: Желко, недей става от пералнята, ти нормален ли си, ще ни потроши половината баня!
(Матей се е качил върху масичката и бавно влиза в телевизора. Само ръката му, с която приканва Желко да го придружи, се подава от екрана.)
Желко: Жена, той влезе в екрана!
Сани: Кой?
Желко: Матей, кой друг... Ето, виж, зове ме.
Сани: Какви ги приказваш, Матей спи... Недей става, чуваш ли, не...
Желко: Матей!
(Желко хваща Матей за ръка и той го въвлича в телевизора. Пералнята започва дивия си ритуал и Сани се крепи върху нея, сякаш язди побеснял кон на родео. Движенията й, естествено, са съпроводени от музиката от Дивия запад, задължително банджо!)
Край на първата картина
Втора картина
Забележка: От тази картина, до последната, всичките герои, включително Желко, са кукли.
(Желко и Матей пътуват през пространството към Страната на чудесата. Около тях прелитат разни светещи предмети, чуват се дисонантни звуци. Всичко трябва да изглежда и да звучи така, сякаш те пътуват през телевизионна програма по обратен път. Изведнъж всичко спира. Желко и Матей са в едно безлично пространство, а до тях е телевизорът, на който Желко се е облегнал.)
Матей: Тате, ето ни.
Желко: Къде?
Матей: Там, където отдавна трябваше да надзърнем.
Желко: Не разбирам.
Матей: Погледни, погледни добре!
Желко: Чакай, ти кога научи да говориш?
Матей: Кога?! Покрай теб, тате, още в маминия корем, май.
Желко: И ти ли, сине, Бруте. Вместо да защитаваш баща си от неоснователни обвинения, че много говори, ти така... Искаш ли една цигара?
Матей: Мама не ми позволява.
Желко: Няма да те види... Олеле, аз съм полудял, в телевизора съм, говоря с бебето, което ходи и му предлагам цигари.
Матей: Баща ми, погледни, истинска Страна на чудесата.
Желко: Нагледал съм се аз, сине, на тези чудеса за цели три живота и ми стига толкова. Но, видяхме, каквото видяхме, хайде ти сега, хубавичко, да ни върнеш, през този същ телевизор, моля те, в апартамента, иначе ще свърша в лудницата и тогава ще имаш луд баща, а луда майка вече си имаш, и ще стане една… Повярвай ми… Имам предвид твоето порастване...
(Телевизорът става, стои на краката си, измъква се, Желко пада, а телевизорът побягва.)
Желко: Чакай, къде отиваш. Матей, телевизорът ни избяга! Дръж го, само през него ще можем да се завърнем...
Матей: Баща ми, остави телевизора...
Желко: Как ще го оставя, как ще се върнем назад, срокът за драмата ми изтича… Майка ти ще ни убие!
Матей: Ще го намерим, сега е по-важно да погледнеш!
Желко: Какво, бе, да гледам в тази тъмнина...
Матей: Отвори очи.
Желко: Моля?
Матей: Отвори очи, като ти казвам. Свободно. Тук можеш.
(Желко отваря очи. Изведнъж, всичко става бяло.)
Желко: Хей, чакай, тук не е тъмно...
Матей: Видя ли?
Желко: Невероятно. А кога бях задрямал, че очите ми да са били затворени. Пералнята ли ме удари в главата? Как така съм мижал и съм говорил?! Матей, аз напълно съм смутен.
Матей: Ама, всичко е на ред, казвам ти. Дай ми сега тази цигара.
Желко: (изумен от необикновената гледка, дава на Матей цигара) Имаш ли запалка?
Матей: Как да имам, аз съм бебе.
Желко: Ще ти купя, когато се върнем.
(Матей запалва цигара.)
Желко: Сине, това е невероятно...
Матей: Не разбирам, какво удоволствие вие дъртите намирате в тия цигари? На ти твоята цигара. Бляк!
Желко: Някой идва! Може би те могат да ни помогнат да намерим пътя до къщи.
(Изведнъж, смях, викове, шум. Идват Не е Шия и А е Врат и носят със себе си пътна табелка на която няма надпис. Поставят я в земята и я завъртят няколко пъти.)
Желко: Спрете, спрете! Аз съм...
Не е Шия: Аз съм?
А е Врат: Не ти, а съм аз!
Не е Шия: Е не е, аз съм...
А е Врат: Аз, а не аз!
Не е Шия: Аз или аз, не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Не е Шия и А е Врат се смеят и въртят табелката в кръг. Тогава идва Бялото зайче, изнервено е и постоянно гледа на часовника.)
Желко: Но, моля ви, ние сме...
Бялото зайче: Оставете тази табелка, гадове такива малки. Вие двамата, Не е Шия и А е Врат, чувате ли ме! Горко ми, колко закъснявам, в такава заешка каша съм се забъркал.
Желко: (към Бялото зайче) Господине, господин Зайо, моля ви.
Бялото зайче: Заповядайте, но само кратко. Бързам.
Желко: Вижте, ние със сина ми сме се загубили...
Бялото зайче: И вие? Заради тях двамата ли? (Показва към Не е Шия и А е Врат)
Желко: Не, заради телевизора.
Бялото зайче: А аз почти се загубих заради тези две креатури. (Към Не е Шия и А е Врат.) Ще ви видя аз сметката, кълна се в малките ми уши...
Не е Шия: Ще ни видиш сметката, ако ни хванеш...
А е Врат: Ако ни хванеш, ще ни видиш сметката...
Не е Шия: Това е същото. Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
Бялото зайче: Е сега сте готови!
(Смях, шумотевица, Бялото зайче бясно гони Не е Шия и А е Врат около табелката.)
Матей: Тати, много са смешни, като ти и мама, когато се карате заради баба.
Желко: Да знаеш, че сега дори и тъщата би ме зарадвала, само да съм си у нас. Господа, спрете, за Бога. Ние сме в беда, а вие се гоните тук и правите маймунщини.
Не е Шия: Маймунщини...
А е Врат: Маймунджилъци...
Не е Шия: Това е същото, маймунщина, маймунджилък. Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Смях.)
Желко: Но, моля ви, ние сме отчаяни.
Матей: Отчаяни?
Желко: Мълчи и се прави, че си.
Матей: Защо?
Желко: Защото баща ти така казва.
(Бялото зайче спира. Не може вече да гони Не е Шия и А е врат. Задъхал се е.)
Бялото зайче: Ух, ух... Вие сте отчаяни... Аз съм отчаян! Тези двама вагабунди съвсем ми объркаха табелките по пътя към Великото царство, където нашият любим владетел, Царят на царете, и земните и небесните, прави модно ревю, на което задължително трябва да присъстват всичките граждани. Който закъснее, царската гвардия ще му отреже главата! Това е отчаяние, а не някакъв там телевизор...
Желко: Но ние чрез този телевизор дойдохме в тази странна страна, и сега не можем да се завърнем в къщи без него.
Бялото зайче: Телевизор, та телевизор...
Не е Шия: (произнася с ударение върху третия слог) Телевизор.
А е Врат: (произнася с ударение върху втория слог) Телевизор.
Не е Шия: Цветен?
А е Врат: В колор?
Не е Шия: Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Смях.)
Желко: Трябва да ни помогнете!
Бялото зайче: И защо бих ви помогнал? Може би защото съм висок, красив, имам мил глас и съм краткоух?
Матей: Но вие крещите и имате...
(Желко затваря уста на Матей.)
Желко: Млъкни, Матей, моля те, и се прави на отчаян.
Бялото зайче: Е, да чуя...
Желко: Да, господине, ви ще ни помогнете защото сте висок, красив, имате мил глас и сте подчертано краткоух.
Не е Шия: Краткоух?!
А е Врат: Ухократък?!
Не е Шия: Не е шия...
А е Врат: ... Не е, Не е!
(Смях.)
Бялото зайче: Така… Тъй като притежавате изтънчено чувство за наблюдателност и истинолюбие, може и да ви помогна.
Желко: Наистина! Вие сте...
Бялото зайче: Зная, краткоух. Вижте, на ревято на нашия любим владетел, Цар Фешън Първи, ще се съберат всичките телевизии от нашето огромно Царство. От първия до сто и първия царски канал. Предполагам, че там ще бъде и този ваш избягал телевизор. Тръгнете с нас и ще видите.
Желко: О, благодаря ви, краткоухо Бяло зайче.
Не е Шия: Да вървим!
А е Врат: На къде? Първо на ляво, после на дясно?
Не е Шия: Не, първо на дясно, после на ляво.
А е Врат: Но, това не е същото.
Не е Шия: Ама също си е. Не е шия...
А е Врат: ... А е врат.
(Смях.)
Бялото зайче: Разбойници недни. Олеле колко е часът, направо съм се забъркал в заешка каша...
(Не е Шия и А е Врат взимат табелката и заминават, а подир тях върви Бялото зайче. Тръгва и Желко, но Матей го спира за малко.)
Матей: Tати, ти излъга зайчето!
Желко: Наложи се.
Матей: Но това не е хубаво. Мама казва...
Желко: Мама много приказва. Ще ти обясня аз за жените, когато малко попораснеш. Хайде сега, да вървим!
Пътуваща песен:
Царю, царю, моден царю
идваме ти ний на гости.
През горите, и през локви
пътуваме, малко мокри.
На теб ний сме верни слуги.
Ний сме сръчни и ербапи.
Тичаме наравно с други
зайо ще си скъса лапи.
Щом табелките оправят,
пристигаме ний в двореца.
За подарък носиме ти
един чуден, златен кеца!
А е Врат: Не е кеца, а е кец!
Не е Шия: Кецa, кец, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
Край на втората картина
Трета картина
(Царският дворец. Царят, Фешън Първи, наблюдава модно ревю, съпроводено от музика, за да избере най-хубавите дрехи, които ще носи на предстоящо голямо модно ревю, което е организирал в своята чест. До Царя стоят трима министри (които, всъщност, са една триглава кукла) и стражарят. Тук са и двамата пажове, разхлаждат Царя с големи листа, принасят му най-вкусните ястия, питиета. Царят е нервен. В дъното на залата хърка дебел дворцов Шут.)
Царят: Демоде. Това е демоде! Махайте ми се от очите.
Първият министър: Но, велики Царю, това са колекции на най-добрите царски модни креатори.
Царят: Веднага всичките да бъдат оковани, после в затвора! Те са куп неталантливи будали.
Вторият министър: Но, ако всичките ги оковем, кой, велики Царю, ще ви изтъче плата?
Третият министър: И кой ще ви направи дрехи, с които ще омаете народа на вашето голямо модно ревю, което организирате в своя чест?
Царят: Откъде да знам. Това би трябвало вие, като мои министри, да знаете. Ако не знаете, ще наредя и вас да ви оковат заедно с тези... с тези примитиви!
Първият министър: Царят е нервен.
Вторият министър: Извикайте Шута!
Третият министър: Събудете Шута.
(Стражарите събуждат Шута.)
Стражарят: Събуди се!
Шутът: Оле... Защо ме събуждате.
Първият министър: Хайде, мързеливко, ставай.
Вторият министър: Царят не е в настроение.
Третият министър: Моментално да си го развеселил!
Шутът: Пак вие тримата сте наакали нещо пред Царя, а? Министри, министри... Докога, бе, аз да ви спасявам. Какво е станало сега, слушам ви?
Първият министър: На Царя не му харесват нито платовете, нито креациите.
Вторият министър: Хвърлил ги всичките в окови.
Третият министър: Иска и нас!
Шутът: Добре, успокойте се...
Първият министър: Как да се успокоим. Тези стоманени окови...
Вторият министър: Влажни килии!
Третият министър: Плъхове!
(При думата “плъхове” Министрите започват да крещят.)
Шутът: Казах добре! Ще го решим и това...
(Шутът дърпа, към себе си много дълъг телефонен кабел. На края на кабела е един голям, нервен телефон от женски род, който постоянно нещо дрънка.)
Телефонът: Защо ме дърпаш, не ме дърпай, жесток дебелан такъв, засрами се, чуваш ли ме? Престани, ама престани като ти казвам, ще ми скъсаш кабела...
Шутът: Не дрънкай!
Телефонът: Аз дрънкам. Той на мен ще ми казва, че дрънкам. Внимавай с този твой безобразен език, аз не съм ти Царят, да знаеш.
Шутът: Извикай ми онези двама чужденци, които казват за себе си, че са най-големи тъкачи и шивачи на света.
Царят: Пих, самохвалци... На мен ми трябват чудотворци.
Шутът: (изправя се, тежко) Оле... Ваша светлост, велики Царю... (Шепне на министрите.) Е, за това ставане отделно ще ми платите.
Първият министър: (към стражаря) Помогни на шута.
Вторият министър: Внимавай с това копие, идиот.
Третият министър: Дръж го докато говори с Царя.
Шутът: ...Та, велики и могъщи Царю, само за секунда ще ви запозная с някои детайли, тогава вашият велик гений сам ще прецени. Вижте, това са онези двама чужденци, които онзи Цар-говедар от съседното царство ги прогони, защото му казали в очите, че е демоде и дрипльо.
Царят: А, това са тези двамата?... Може да се каже, че са хора с вкус. (Пауза.) Извикай ги!
Шутът: (към телефона) Извикай ги.
Телефонът: Извикай ги, извикай ги... Вече ги извиках, какво мислиш, че спя на слушалката.
Първият министър: И какво казаха?
Вторият министър: Кога ще пристигнат?
Телефонът: Казаха, че съвсем случайно (Намига на Шута.) са тук в комшулука, и че ще дойдат...
Третият министър: Кога?
Телефонът: Ей сега!
(Чуват се фанфари. Стражарят представя гости.)
Стражарят: Велики Царю, двама чужденци молят да ги приемеш. Казват, че преди малко сте ги търсили на мобилния...
Царят: Вече! Пусни ги. Не, почакай, почакай да облека нещо по-подходящо. Пажове, нови дрехи! За Бога, и вие бихте ме пуснали така, да се изложа пред гостите...
(Окола Царя са пажовете, обличат го в други дрехи.)
Шутът: (към Министрите) Мога ли аз сега да продължа да спя?
Министрите: (с облекчение) Можеш.
Шутът: А мерси.
(Телефонът прибира кабела си. Шутът ляга върху кабела.)
Телефонът: Простак с простак, пази на кабела. Оле, смачкал си го, сега ще ми шуми и бръмчи в слушалката. Насилници, телекомуникационни амеби такива... А, ще си намеря аз мъж без кабел, безжичен! Само аз ли съм луда, днес всяка шушумига има мобилен...
(Телефонът излиза, Шутът ляга и веднага захърква.)
Царят: (към Министрите, показвайки новите дрехи.) Как ми отиват?
Първият министър: Чудно.
Царят: Лично скицирах модела.
Вторият министър: Невиждана креация.
Царят: Щом всичко трябва сам...
Третият министър: Тези дрехи са върхът на красотата...
Царят: Ласкатели такива... (Към Стражаря.) Пусни чужденците да влязат.
Стражар: Чужденците да влязат!
(Влизат Тъкачът и Кроячът, двама намазани измамници, ласкатели, безупречно облечени. Покланят се на Царя.)
Тъкачът: Велики Царю, Царю на вкуса.
Шивачът: Нека бъде възхвален по целия свят Вашият безупречен стил.
Царят: Благодаря, благодаря... Господа, виждам, че сте словоохотливи, и че се обличате стилно.
Тъкачът: В нашия занаят, дрехите са огледалото на уменията.
Шивачът: Дрехите правят човека, такъв, какъвто всъщност е.
Царят: Казах, че умни мисли не ви липсват, но на мен философи не ми трябват. Трябват ми чудотворци.
Тъкачът: Значи, имате нужда точно от нас!
Шивачът: Чудесата винаги са били наша специалност!
Царят: Да видим, какво предлагате? Внимавайте, това трябва да е изключителна креация, иначе право в оковите.
Тъкачът: Велики Царю, предлагаме Ви плат, за който можехте само да сънувате. Това е плат, който светът все още не е виждал.
Царят: Така казваха и тези преди вас, и на края си заработиха окови. По какво се отличава този плат от другите?
Шивачът: Той е магичен! Дрехи, направени от него са невидими за онези, които нямат вкус, и особено за онези които са глупави.
Царят: Наистина? Интересно...
Тъкачът: С тези уникални дрехи, не само ще омаете всичките си поданици, но и ще разберете кой от тях няма вкус и кой е неизмеримо глупав и недостоен да живее във Вашето Царство.
Царят: Това е великолепно, чудесно!
Министри: Чудесно, точно така, чудесно!
Царят: (към Министрите) Веднага да се подсигури на тези вещи хора всичко, което им е нужно за работа. Случайно да не ми се оплачат, че нещо е липсвало. Искам утре, в голямото шествие на финала на модното ревю, което организирам в моята чест, да нося тези чудесни дрехи.
Първият министър: Но, нашата икономическа ситуация...
Царят: Какво!?
Вторият министър: Млък!
Третият министър: Ще бъде както заповядаш, о велики, премъдри Царю.
Царят: И веднага да се уведомят поданиците на Великото Царство за чудесните качества на тези прекрасни дрехи.
Първият министър: Веднага? Няма ли да изчакаме, да видим...
Царят: В “По света и у нас”!
Първият министър: В “По света и у нас”!?
Вторият министър: Вашето желание за нас е заповед!
Царят: Нека тъкането започне – сега!
Министри: Нека тъкането започне сега!
Стражар: Да живее Царят Фешън Първи.
Сви: Да живее!
(От всички страни прииждат златни гърнета, топове коприна и кадифе, станове, конци, игли, ножици. Голям параван се поставя средата на царската зала. Измамниците влизат зад паравана и дърпат пердета. Всичко започва да ври и кипи от тъкане и шиене.)
Тъкачно-шивашка песен:
Ще ушием царски дрехи
не ще спира нашият стан.
Ох - ще охне Царството ни,
и Лондон, Париж, и Милано.
На Царя ни ще завиждат
за тез' дрехи невиждани.
От вси страни ще прииждат,
и царе и граждани.
Гордеем се ний сега
Щото Царят ни надхитри
онзи Цар – говедар
Царю Фешъне, живей ни ти!
Край на третата картина
Четвърта картина
(Желко, Матей и Бялото зайче, изморени от път. Не е Шия и А е врат донасят табелка и я въртят в кръг, като въртележка.)
Бялото зайче: Закъсняваме, ужасно закъсняваме.
Желко: Закъсняваме, защото цял ден се въртим в кръг. Сигурни ли сте, че знаете пътя?
Бялото зайче: Да ли зная пътя. Той мен ме пита, зная ли пътя.
Не е Шия: Той го пита, знае ли пътя...
А е Врат: Знае ли пътя, пита го той!
Не е Шия: Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Смях.)
Матей: Не се сърдете, но и на мен ми се струва, че не знаете пътя.
Бялото зайче: Знаех го! Но тези двама кретени напълно ме объркаха. Нашето Царство е страна пълна с точни обозначения, които, тези идиоти превърнаха в собствените въртележки.
Не е Шия: Идиот!
А е Врат: Кретен!
Не е Шия: Идиот или кретен, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат.
(Смях.)
Бялото зайче: Аууу, как ме изнервят. Ей, сега е свършено с тях!
(Пак гоненици около табелката.)
Желко: Спрете, спрете, за Бога! Знае ли някой тук пътя към Царския дворец?!
(Всичките поглеждат Желко и отрицателно клатят глави.)
Желко: Значи, съвсем сме го закъсали.
(Изведнъж се появява крайпътна кръчма.)
Не е Шия: Упс! Какво е това?
А е Врат: Крайпътна кръчма.
Не е Шия: Това означава, че сме на пътя.
А е Врат: Но, на кой път?
Не е Шия: На този, на онзи, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат.
(Смях.)
Бялото зайче: Имам решение.
Матей: Тати, той има решение!
Желко: Какво решение?
Бялото зайче: Пред нас е кръчма, а в нея е, логично, кръчмарят.
Желко: Е, и?
Бялото зайче: Ще го попитаме за пътя!
Не е Шия: Изключително...
Не е Шия: Гениално...
Не е Шия: Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Смях.)
Бялото зайче: Хайде!
(Отиват до кръчмата и чукат на вратата.)
Сви: Ехо, има ли някой!?
(От кръчмата се чува гласът на Кръчмаря.)
Кръчмарят: Какво има, кой крещи. Не работим. Празник е.
Бялото зайче: Празник!? Това някакъв нов празник ли е?
(На вратата на кръчмата се появяват Кръчмарят и неговата изключително грозна жена, Кръчмарката.)
Кръчмарят: Нов, нов...
Бялото зайче: И какъв?
Кръчмарят: Ден на царските боксерки. Или... Жена, боксерки ли бяха, или долни гащи.
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Бялото зайче: О, това във всеки случай си е важен празник, да ли е Ден на царските боксерки, или Ден на царските долни гащи!
Кръчмарят: Е, затова днес не работим. Елате утре.
(Не е Шия и А е Врат един на друг честитят празник.)
Не е Шия: Честит празник.
А е Врат: И на теб.
Не е Шия: Да живее Ден на царските гащи.
А е Врат: Дълги или кратки?
Не е Шия: Дълги, кратки, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Смях.)
Бялото зайче: Вие двамата да не се майтапите с празниците на нашия велик Цар господар, да не ви глътне тъмнината. (Към Кръчмарката.) Така ли е госпожо?
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Бялото зайче: Драги ми господине, вие няма ли да пътувате към двореца?
Кръчмарят: Не, защо?
Желко: Как защо, там има някакво модно ревю, там е и нашият телевизор...
Бялото зайче: (към Желко.) Млъкни! (Към Кръчмаря.) Нима не знаете, че утре в двореца има голямо модно ревю, което Царят организира в своята чест, и на което всичките му поданици са задължени да присъстват, за да ги омае с красотата на сияйните си дрехи.
Кръчмарят: Откъде, пък, е това? Ти, жена, чула ли си за това?
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Бялото зайче: Е как не знаете. Всичките телевизионни канали на Великото Царство с дни тръбят само за това.
Кръчмарят: Е, жена, жена, хубаво ти казах да не хвърляш телевизора, а ти: писна ми от него, мисна ми!
Бялото зайче: Писнало ви е от царската програма!? Тцццц...
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Кръчмарят: И кога, викате, е това ревю?
Бялото зайче: Утре. Ние сме тръгнали натам, може и вие да тръгнете с нас.
Кръчмарят: Нека, предпочитам да пътуваме сами...
Бялото зайче: Моля ви, настояваме...
Кръчмарят: Вие вървете, ние ще дойдем поотделно...
Желко: Ще вървите с нас и точка!
Кръчмарят: Защо?
Матей: Зашото не знаем пътя.
Бялото зайче и Желко: Млък!
Кръчмарят: А там се почесвате, значи.
Бялото зайче: Моля ви, велик крайпътен кръчмарю, вземете ме със себе си. Ще ми отрежат главата, ако не пристигнем на време...
Желко: Водете ни и нас! Ако синът ми и аз не пристигнем там, никога няма да намерим нашия телевизор и никога няма да се завърнем в къщи. Жена ми ще ни убие!
Бялото зайче: Трябва да ни помогнете!
Кръчмарят: А защо аз да ви помагам. Може би защото съм благороден и имам прекрасна, остроумна жена.
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Матей: Но тя...
(Желко и Бялото зайче запушват устата на Матей.)
Бялото зайче: Млъкни дете, аман!
Кръчмарят: Е, да чуя.
Бялото зайче: Да, господине, ви ще ни помогнете защото вашата душа е облагородена с красота и остроумието на вашата жена.
Желко: Колко е хубава.
(Кръчмарката се смее, виждат й се развалени зъби.)
Кръчмарят: С оглед на вашата изтънчена наблюдателност и истинолюбие, може би ще мога да ви помогна.
Желко: Наистина! Вие сте един...
Кръчмарят: Знам, благороден. Жена, опаковай багажа, тези фини господа идват с нас в двореца!
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Матей: Но, тати...
Желко: Млъкни, сине, моля те.
Матей: Докога да мълча?
Желко: Докато не пристигнем до къщи!
Пътуваща песен:
Царю, царю, моден царю
идваме ти ний на гости.
През горите, и през локви
пътуваме, малко мокри.
На теб ний сме верни слуги.
Ний сме сръчни и ербапи.
Тичаме наравно с други
заьо ще си скъса лапи.
Щом табелките оправят,
пристигаме ний в двореца.
За подарък носиме ти
един чуден, златен кеца!
А е Врат: Не е кеца, а е кец!
Не е Шия: Кеца, кец, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
Край на четвъртата картина
Пета картина
(Царската зала. Царят и министрите, Стражарят и пажове. Шутът, който хърка. На средата на залата е параванът, зад който се виждат сенките на измамниците, тъкача и шивача и се чуват звуци от тъкане, рязане, шиене... Царят е любопитен и нервен.)
Царят: Готово ли е?
Тъкачът: Не е, Ваша светлост.
Шивачът: Ваша светлост, ще ни трябва още един калем конец от чисто злато и два топа китайска коприна.
Първият министър: Два топа!?
Тъкачът: За поръбване. Но да е с двойна ширина!
Вторият министър: Двойна ширина!?
Тъкачът: И едно гърне жълтици, за копчета...
Шивачът: И малко кадифе, за подплата...
Тъкачът: Само шест топа...
Третият министър: Шест!?
Тъкачът: И едно прасенце.
Шивачът: Но да е по-печеничко.
Първият министър: Е това вече преминава всички граници.
Вторият министър: Защо им е прасенцето за дрехата?
Тъкачът: То не е за дрехата...
Шивачът: То е за стомаха, малко да си подложим.
Третият министър: Велики Царю, това е недопустимо...
Царят: Млък! Дайте им каквото кажат!
Третият министър: Резервите ни са съвсем на края.
Царят: Ако липсва само един единствен конец, едно единствено златно копченце, грам коприна, или кадифе, има да ви няма!
Първият министър: Обаче, ако всичко изхарчим, после какво ще правим?
Царят: Не ме е грижа. Увеличете данъците, наемете пирати да пресрещат търговски кораби по моретата, правете каквото знаете и умеете, моите дрехи трябва да бъдат завършени.
Вторият министър: Пиратите, велики Царю, станаха много несигурни.
Третият министър: Скоро пресрещнаха наш кораб и ни накараха да платим собствената ни стока, на покупна цена.
Царят: И вие, какво направихте?
Първият министър: Как, какво направихме. Платихме...
Царят: Платили сте!?
Вторият министър: После наехме други пирати да ограбят онези първите и да им вземат онова, което им дадохме ние, и онова, което им е останало от другите.
Третият министър: На тези “наши” пирати, щом влязоха в пристанището и ни предадоха плячката, гвардията им отряза главите, ограби и потопи корабите им. Само че, това с пиратите ,не е някаква търговия. Малка е печалбата...
Първият министър: Няма сметка, както преди.
Царят: Не ме интересува има ли сметка, няма ли сметка. Моите дрехи трябва да бъдат готови и точка по въпроса!
Вторият министър: Стратегическите ни резерви изгоряха...
Третият министър: Стражарю, донеси на Тъкача и на Шивача това, което поискаха.
Стражарят: И прасенцето?
Министрите: И прасенцето!
Стражар: Слушам.
(Стражарят отива и донася исканото и го прехвърля през паравана)
Царят: Оле, не издържам вече тази неизвестност.
Първият министър: Трябва да сте търпелив, велики Царю.
Царят: Да, но не мога.
Вторият министър: Може би малко лудории ще ви отпуснат.
Царят: Де да знам... Какво предлагате?
Третият министър: Да погледнем днешното меню на Шута.
Първият министър: Под номер едно: оковаване на поданици без вкус за мода.
Царят: Писна ми от това, това го правим всеки ден.
Вторият министър: Под номер две: отрязване на глави на пиратите!
Царят: Ама не това, това е прекалено примитивно! Моля ви, нещо по-комплексно, по-художествено...
Третият министър: Танцьорка от Анадолия – на живо!
Царят: Ммммм, това вече е нещо. Да опитаме.
Първият министър: Неговото царско величество, Царят Фешън Първи, иска танцьорка от Анадолия. Коремна!
Вторият министър: Извикайте Шута!
Третият министър: Събудете Шута.
(Стражарите събуждат Шута.)
Стражар: Ставай!
Шутът: Защо ме събуждате пак.
Първият министър: Хайде, мързелан неден, ставай.
Вторият министър: Царят иска танцьорка.
Шутът: Каква танцьорка.
Третият министър: Онази от дневното меню.
Шутът: Е, пак оплескахте работата. Какво пише на този лист, а? Каква дата?
Първият министър: Аз, всъщност...
Вторият министър: Дайте очилата!
Третият министър: Това е...
Шутът: Вчерашната дата. Взели сте погрешно меню. Министри, министри...
Първият министър: Но, Царят е нервен.
Шутът: Не става, турнето й приключи.
Третият министър: И какво ще правим сега?
Шутът: Оле, докога ще ви изваждам от тези наакани ситуации, бе...
(Шутът започва да дърпа голям дълъг телефонен кабел към себе си. На края на кабела, естествено, е нервен телефон от женски род, който постоянно нещо дрънка. Телефонът е облечен като танцьорка.)
Телефонът: Защо пак ме дърпаш, нахален дебелан такъв, засрами се, чуваш ли? Престани, ама престани като ти казвам, ще ми издърпаш кабела...
Шутът: Не дрънкай!
Телефонът: Как да не дрънкам. Какво си ми дал да облека, какви са тези прозрачни парцалчета. Вижда ми се циферблатът. какво си мислиш, че съм аз.
Шутът: Телефонна танцьорка от Анадола. Коремна
Телефонът: Аз телефонна танцьорка от Анадола! Е, този филм няма да го гледаш. Да не искаш, може би, да ти танцувам коремни танци?
Шутът: Не на мен, а на Царя.
Телефонът: На Царя!? А не, изключено, не съм си сложила ни грим даже... А целулит! Ако знаех, щях да се подложа на диета, а така ненадейно, това не...
Първият министър: Изгърмяхме...
Вторият министър: Шут, направи нещо!
Шутът: Не се страхувайте. (Към Телефона.) Ако танцуваш пред Царя, ще ти намеря младоженец – истински фирмен мобилен телефон.
Телефонът: Мобилен! Наистина!? Оле-ле... И ще се казвам госпожа Ериксон!
Шутът: Примерно.
Телефонът: Госпожа Ериксон... Тъй де... Може и да си помисля за танца, всъщност, виждам, че сте отчаяни, че имате нужда от мен... Обаче музиката, музиката, по която ще танцувам трябва да е страстна, съчетана са прелъстителното ми звънене. Колкото до подиума, той трябва да е...
(Докато телефонът дрънка.)
Третият министър: Слава Богу.
Шутът: (към стражаря.) Анонсирай я!
(Фанфари.)
Стражарят: Танцьорката от Анадола!
Царят: Малко ви е странна тази танцьорка, господа министри.
Първият министър: Това е най-новият модел.
Вторият министър: Ериксон. Последен писък на танцовото изкуство.
(Телефонът продължава да дрънка.)
Царят: Бих казал, че това, по-скоро, е последната дрънкулка с отдавна увехнала красота...
Третият министър: Имайте ни доверие, Царю, и се наслаждавайте.
Първият министър: Танцът й ще ви отпусне, със сигурност...
Вторият министър: И ще забравите за миг за вашите сияйни дрехи.
Царят: Обаче само за миг!
Третият министър: И когато танцът свърши, дрехите ще бъдат готови, вие ще ги облечете и ще омаете всичките, абсолютно всичките!
Царят: Не мога да чакам, не мога да чакам!
Шутът: А мога ли аз сега да продължа да спя.
Министрите: (с облекчение) Можеш.
Шутът: А мерси.
(Шутът ляга и веднага захърква.)
Министрите: Кажете на танцьорката да започне танца!
Стражарят: Танцьорката да започне танца!
Царят: Тъчи Тъкачо по-бързо и по-бързо, ти Шивачо крои по мярка. С пълна пара и всеотдайност. Искам тази дреха, искам тази дреха!!!
(Зад паравана се чуе как Тъкачът и Шивачът мляскат, оригват се, а през паравана летят оглозгани свински кокали.)
Тъкачът: Пристига, Ваша светлост.
Шивачът: Само дето не е!
(Започва музиката, която, всъщност, повече прилича на звънтене на купища мобилни телефони, но вкомпонирано в мелодията на Тъкачно-шивашката песен. С други думи, това е симфоничен оркестър от мобилни телефони. Танцьорката танцува на подиума пред Царя. Шутът хърка. Зад паравана всичко ври и кипи от тъкане и шиене.)
Тъкачно-шивашка песен:
Ще ушием царски дрехи
не ще спира нашият стан.
Ох - ще охне Царството ни,
и Лондон, Париж, и Милано.
На Царя ни ще завиждат
за тез' дрехи невиждани.
От вси страни ще прииждат,
и царе и граждани.
Гордеем се ний сега
Щото Царят ни надхитри
онзи Цар – говедар
Царю Фешъне, живей ни ти!
Край на петата картина
Шеста картина
(Желко, Матей, Бялото зайче, Кръчмарят и Кръчмарката изморени от пътя. Не е Шия и А е врат донасят табелката и я въртят в кръг, като въртележка.)
Бялото зайче: Закъсняваме, продължаваме ужасно да закъсняваме.
Желко: Пак се въртим в кръг. Сигурни ли сте, Кръчмарю, че знаете пътя?
Кръчмарят: Зная ли пътя. Жена, той мен ме пита, зная ли пътя.
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Не е Шия: Той го пита, знае ли пътя...
А е Врат: Знае ли пътя, пита го той!
Не е Шия: Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Смях.)
Бялото зайче: Не се сърдете, скъпи ми кръчмарю, но, както каза това дете миналия път (Показва на Матей.) и на мен ми се струва, че вие не знаете пътя.
Кръчмарят: Знаех го, знаех! Но тези табелки, всичките са объркани.
Желко: Вие се ръководите по табелките?
Кръчмарят: Естествено. По какво друго.
Желко: Сега ми е ясно.
Бялото зайче: Свършено е с тях, с тези двамата (Показва на Не е Шия и А е Врат.) наистина е свършено, наистина!
Желко: Наистина, наистина!!!
(Желко и Бялото зайче тръгват да гонят Не е Шия и А е Врат. Пак гоненици около табелката.)
Матей: Баща ми, успокой се...
Кръчмарят: Жена, да не сме се малко позагубили?
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
(Изведнъж се появява сграда, на която пише "Царската млекарница".)
Матей: Спрете!
(Всички спират и учудени гледат към Млекарницата. Пред сградата, старата млекарка дои крава.)
Не е Шия: Упс! Какво е, пък, това сега?
А е Врат: Пише "Царската млекарница".
Не е Шия: Това означава, че сме в Царството.
А е Врат: Но в кое царство?
Не е Шия: Царството си е царство, което и да е. Не е шия...
А е Врат: ... А е врат.
(Смях.)
Кръчмарят: Имам решение!
Матей: Сега, пък, той има решение.
Желко: Какво решение?
Кръчмарят: Ще питаме тази стара млекарка за пътя!
Не е Шия: Изключително умно.
Не е Шия: Оригинално...
А е Врат: Остроумно...
Не е Шия: Оригинално, остроумно, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Смях.)
Кръчмарят: Тръгвайте!
(Отиват пред Царската млекарница и се обръщат към старата млекарка.)
Кръчмарят: Здравей бабке.
(Млекарка мълчи и дои.)
Кръчмарят: Казах, здравей бабке!
(Млекарката продължава да мълчи.)
Бялото зайче: Аман, бе, дърта, какво ми се правиш на глуха, чуваш ли?
Млекарката: Какво казваш, сине?
Бялото зайче: Аз нищо не казвам, този тук (Показва към Кръчмаря.) ти казва здравей...
Млекарката: Не чувам?
Бялото зайче: Тази е глуха като топ.
Желко: Още само глуха баба ни липсваше...
Бялото зайче: Чуй дъртачке, ще ходиш ли ти на царското модно ревю?
Млекарката: Какво меню?
Бялото зайче: Ревю!
Млекарката: Нищо аз, сине, не разбирам.
Кръчмарят: Гледаш ли ти, бабо, телевизор. Не си ли чула, че Царят прави модно ревю, на което всичките задължително трябва да присъстват, иначе ще им хвръкне главата.
Млекарката: Кравата! Моята се казва Милка...
Желко: За какво й е да гледа телевизор, когато е глуха.
Бялото зайче: Може би гледа картинки.
Кръчмарят: Нима мислиш, че Царят съобщенията си ги съобщава с пантомима.
Бялото зайче: Представи си, моля те, какъв пропуск в информационната политика. Щом пристигнем на ревю, ще предложа на Царя да въведе сто и втори канал, за глухи.
Не е Шия: А за слепи?
А е Врат: Те слушат радио.
Не е Шия: Радио, телевизия, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат.
(Смях.)
Кръчмарят: Ще му предложиш, но не знам да ли ще те разбере, докато му говориш без глава на раменете си.
Бялото зайче: (стряска се.) Брррр... Какво ще правим?
Желко: Хайде всичките на един глас. Може и да ни чуе.
Бялото зайче: Добра идея.
Кръчмарят: С всичката си сила.
Сви: Бабо, знаеш ли пътя до царския дворец?
Млекарката: Зная, деца, защо крещите.
Бялото зайче: Па ти не чуваш, бабо, как защо крещим...
Млекарката: Аз всяка сутрин нося там млеко за Царя.
Желко: Еврика, бабата е гений!
Сви: Ще ни помогнеш ли и ще ни покажеш ли път?
Млекарката: А защо да ви помогна, деца мои. Може би, защото това мляко не е бяло, а е черно?
Матей: Как черно, като е мляко...
(Желко, Бялото зайче и Кръчмарят запушват уста на Матей.)
Желко, Крчмарят и Бялото зайче: Млъкни!
Матей: Защо да млъкна, като е глуха.
Бялото зайче: За всеки случай.
Млекарката: Е, не чух?
Всички, освен Матей: Бабо, бабо, вие ще ни помогнете защото това мляко е черно.
Млекарката: С оглед на вашата изтънчена наблюдателност и истинолюбие, може би ще ви помогна.. Ето, тъкмо издоих царската крава и му нося млеко. Елате с мен и ще стигнете до двореца.
Всички, освен Матей: Супер!
Матей: Но тати...
Желко: Мълчи, сине, моля те.
Матей: Докога вече.
Желко: Докато се налага!
Пътуваща песен:
Царю, царю, моден царю
идваме ти ний на гости.
През горите, и през локви
пътуваме, малко мокри.
На теб ний сме верни слуги.
Ний сме сръчни и ербапи.
Тичаме наравно с други
заьо ще си скъса лапи.
Щом табелките оправят,
пристигаме ний в двореца.
За подарък носиме ти
един чуден, златен кеца!
А е Врат: Не е кеца, А е кец!
Не е Шия: Кеца, кец, Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
Край на шестата картина
Седма картина
(Царската зала. Телефонът като танцьорка, танцува ли танцува. Всичките спят и хъркат. Шутът най-много. Телефонът на края схваща, че всичките хъркат. Обидена е.)
Телефонът: Така ли се оценява изкуството, не ви е срам. Спите, спите, а аз тук всичките копчета потроших... Ще ми платиш ти мен това шут с шут, ще платиш. Насилници, телекомуникационни амеби такива... Ще видите вие, когато стана госпожа Ериксон, полека, ще видите...
(Телефонът излиза. Царят, министрите и Пажовете бавно отварят очи.)
Царят: Отиде ли си?
Първият министър: Какво ви казах.
Вторият министър: Наистина изчезна щом започнахме да се правим, че спим.
Третият министър: Какъв ужас беше...
Царят: Господа министри, повече да не ми пробутвате тези постмодерни глупости, танцови театри и прочее... Ясно ли!?
Министрите: Ясно!
Царят: Модното ревю, започна ли?
Първият министър: Да, велики Царю. Модното ревю, което организирахте във своята чест, вече отдавна тече.
Вторият министър: Народът се е събрал в огрооомни количества.
Третият министър: Всичките с нетърпение очакват великия финал, вашето шествие!
Царят: А дрехите ми още не са готови. Уууух, ще се пръсна от яд!
(Чуват се фанфари. Излиза се стражарят.)
Стражар: Тъкачът и Шивачът съобщават, че дрехите са готови!
Царят: Готови! В последния момент!!! Тъкмо исках тези охлюви да хвърля в окови, заедно са онази стилистични невежи! Да видим!
(Иззад паравана излизат Тъкачът и Шивачът.)
Тъкачът: Велики Царю, вашите дрехи са на вашите услуги.
Царят: Дръпнете вече веднъж този параван, да можем да ги видим.
Тъкачът: Вашите желания са заповед за нас.
Шивачът: Воила!
(Тъкачът и Шивачът дърпат завесата на паравана. Царят и министрите са изумени, защото виждат гола кукла манекен.)
Царят: Това е...
Министрите: Това е...
Тъкачът: Не е ли божествено, господа с вкус и божествена дарба!
Шивачът: Нека Ваше царско Величество, единственият достоен владетел в цялата вселена, да заповяда да погледне тези прекрасни багри, тези прекрасни цветове, тази чудесна кройка!
Първият министър: Господи, виждате ли и вие, господа, това, което аз виждам?
Вторият министър: А ти, какво виждаш?
Третият министър: Виждаш ли, че не виждаш...
Първият министър: Какво да не виждам!? Нима си мислиш, че съм без вкус и божствена дарба, и че не виждам такава прекрасна дреха?
Третият министър: Опазил ме Господ... Не, не, аз само подозирах, че вие мислите, че аз съм глупав, и че не виждам това чудесно произведение с невиждан блясък.
Вторият министър: Дрехата е прекрасна, нали велики Царю?
(Царят е изумен. Обръща се към публиката и отива до рампата. Говори апарте.)
Царят: Боже, всичките те виждат, само аз не виждам дрехата. Страшно! Нима аз съм този, който няма вкус и божествена дарба. Или, може би, съм глупав, неспособен да бъда Цар. Това е невъзможно... Това никой не смее да разбере, никой! Това би било нещо най-страшно, което би могло да се случи на мен и на моя народ!
(Рязко се обръща към голата кукла. Министрите подскачат. Тъкачът и Шивачът са ледено спокойни.)
Царят: Манифик! Господа! Вие наистина сте истински... (Пауза.) ...виртуози на занаята си! Такава дреха никога през живота си не съм виждал. Браво, браво...
(Царят ръкопляска. Тъкачът и Шивачът повдигат ръце, сякаш взимат някаква дреха и карат министрите да я опипат.)
Тъкачът: Погледнете колко е нежна.
Шивачът: И колко е лека, като паяжина.
Тъкачът: И толкова тънка, че не се усеща върху тялото.
Шивачът: В това е истинската стойност на тази дреха, която само мъдреците и естети разбират.
(Министрите се правят, че всичко виждат и чувстват под пръстите си.)
Първият министър: Да, да... Наистина е така, както казват тези двама чудотворци.
Вторият министър: Кълна се в душата си, и аз мисля, че това е чудо.
Третият министър: Чудо и нищо друго!
Тъкачът: Нека сега Ваше царско Величество да благоволи да съблече своите дрехи.
Шивачът: Ще ви облечем нови, пред голямото огледало.
Царят: Пажове, насам! Съблечете ми тези стари дрехи и ми облечете нови!
(Пажовете събличат Царя.)
Царят: Министри, има ли достатъчно народ пред двореца?
Първият министър: Всичките са тук, премъдри Царю, всички до последния верен вам поданик на Великото Царство.
Вторият министър: Нетърпеливо чакат и тази година да ги омаете с вашата нова креация.
Царят: Този път, наистина ще бъдат засенчени, както никога до сега!
(Царят, уж, е облякъл новата си дреха. Всъщност, той е гол.)
Царят: Е, господа, как ми отива?
Първият министър: Като излято.
Вторият министър: Тази дреха е магическо нещо.
Третият министър: За такава дреха и боговете ще ви завиждат!
Царят: На тези двама трудолюбиви люде да се даде орден рицарски кръст, първи ранг и ги възнаградете са толкова злато, колкото тежат.
Министри: Ще бъде изпълнено!
Тъкачът: Величество, бихме ви помолили за една малка услуга.
Царят: Слушам.
Шивачът: Знаете, тук зад паравана има едни отпадъци, които останаха след нашия труд, от багрене на платовете и кройките.
Царят: И?
Тъкачът: Бихме искали да ги запазим...
Шивачът: Като спомен за това единствено творение. Да ни напомня постоянно, че тази креация не трябва да се повтаря, защото тя, задължително, трябва да остане уникат!
Царят: Уникат, казвате. Естествено, естествено... Разбира се.
Тъкачът: И ако може да ни подсигурите малък керван, за да вземем това с нас.
Шивачът: Ние и сами щяхме, но сме уморени... Това не бе обикновена работа, да се задоволи вашият изтънчен вкус...
Тъкачът: Не ни трябват много хамали.
Шивачът: Десетина роби и също толкова камили ще ни стигнат.
Царят: Министри, да им се даде това, което искат.
Министри: Но, Царю...
Царят: Млък, когато аз заповядам!
Тъкачът и Шивачът: Благодарим, велики Царю!
Царят: И тъй, господа, ще тръгваме ли на шествие? Моят обичан народ, жадно ме очаква. Кажете на гвардията да отворят царските порти и поръчайте на моите поданици, че техният велик Цар лично ще се появи, в дрехите над всички дрехи!
(Свирят фанфари. Чува се глъчка на тълпата от площада.)
Стражарят: Народе, пристига вашият и нашият обичан, велик, Цар светлина! Идва да ви омае със своите нови дрехи. Да живее Царят Фешън Първи.
Народ: Да живее!!!
(Чува се уличната глъч и народна музика от площада. Звучи карнавална атмосфера в ефира.)
Край на седмата картина
Осма картина
(На ивицата на голям царски площад, пред двореца. Неистова глъчка, блъсканица. Влизат Не е Шия и А е Врат, носят табелка и я въртят като въртележка. След тях идва старата Млекарка, последвана от Желко, Матей, Бялото зайче, Кръчмаря и Кръчмарката.)
Млекарката: Откакто пристигнахме пред двореца, не можем да пробием до Царя от тази тълпа. Как млекото, през такава блъсканица да му занеса?
Бялото зайче: Важно е, че пристигнахме и запазихме главите си на раменете. А за млеко не е проблем...
Кръчмарят: Този път спасихме главите си. После, ще видим...
Матей: Колко много народ на площада!
Бялото зайче: Готвят се за голямо шествие.
Кръчмарят: Гвардейците обявиха, че, всеки момент, ще се появи нашият велик Цар светлина, да ни поведе по площада и да ни омае със своите бляскави нови дрехи.
Бялото зайче: Тези дрехи, казват, имат необикновена сила.
Кръчмарят: Казват, че е е невидимо за простаци и глупендери. Ти, жена, като видиш Царя, дума да не си обелила. Мълчи и се възхищавай!
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Кръчмарят: Така е, умнице моя...
Желко: Телевизор, виждате ли някъде нашия телевизор?
Матей: Тати, търсим го вече половин час. Няма го никъде.
Желко: Продължавай, сине, трябва по-скоро да го намерим...
Матей: Но, как в такава блъсканица...
Не е Шия: Краткоухият заек, красив като паяк...
А е Врат: Кръчмарката, остроумната красавица...
Не е Шия: Млекарката с черното мляко...
А е Врат: И телевизор някакъв необикновен...
Не е Шия: Не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
Не е Шия: А, бе, не е шия...
А е Врат: ... А е врат!
(Този път няма смях. През пространството дълго отекват думите на Не е Шия и А е Врат, като някакво ехо. Изведнъж, прозвучават фанфари.)
Бялото зайче: Идва Царят!
Кръчмарят: Къде е?
Млекарката: Ето го, идва!
(От далечината идва Царят. Дуе се, гол. Доближава се.)
Бялото зайче: Божичко, какви са тези дрехи?
Кръчмарят: Не ли виждаш?
Бялото зайче: Виждам, виждам...
Кръчмарят: Съвършени дрехи, нали, жена?
Кръчмарката: Аз нищо не знам. Аз съм само една проста готвачка, кръчмарка...
Млекарката: Никога такова нещо бляскаво не съм виждала.
Желко: Но..
Бялото зайче: (на Желко и Матей) Не мислите ли така и вие двамата?
Кръчмарят: Не виждате ли този блясък?
Млекарката: Боже, дете, кажи нещо, възхити се, очаровай се...
Бялото зайче: Царят е строг, справедлив, но в наказанията неумерен.
Кръчмарят: Помислете!
Млекарката: Добре помислете, деца мои!
Желко: (отначало заекващо, после по-силно и по-сигурно) Да... Да! Чудно е, наистина е чудно. Това са прекрасни дрехи! Най-хубавите дрехи на целия свят! Да живеят бляскавите нови дрехи на Царя! Да живее Царят!
Сви: Да живее!!!
(Шум от тълпата.)
Матей: Но, погледнете, отворете очи! Той е гол!
Желко: Господи, Боже. Не го слушайте, почна да бълнува, обсебен от красотата на тези невиждани дрехи.
Матей: Не съм обсебен и не бълнувам. Дрехите на Царя не са невиждани а невидими. Погледнете сами, повярвайте на очите си! Царят е гол! Царят е гол!!!
Царят: Кой разбунва там и лъжливо подвежда верния ми народ! Отрежете му нажежената му глава и я хвърлете в морето, с дърдорещата му уста! Веднага му я отрежете! Стража, стража!!!
Бялото зайче: Хванете това лъжливо, подло дете!
Кръчмарят: Хванете го!
Млекарката: Резните му главата!
Бялото зайче: И на него и на баща му!
Сви: Главата!!!
(Шум от тълпата достига кулминация.)
Желко: Матей, за Бога, сине, какво ти стана, че ни набута в такава каша. Свършено с нас!
Матей: Не бой се, тати!
Желко: Како да не се боя, погледни ги! Какво толкоз ти струваше да се възхищаваш на този гольо, да казваш, че дрехите са му бляскави...
Матей: Ама, тати, ние дойдохме тук за да прогледнеш най-после!
Желко: Прогледах и какво да правя с това сега. Мога да се снимам на портрет, мога да запаля цигара и да чакам тази тълпа да ме разпъне. (Запалва цигара.) тази ще ми е последна. Изгърмяхме, майка ти ще ни убие, ако загинем!
(Побеснялата тълпа хваща Желко и Матей. Идва Царят.)
Царят: Спрете. Искам да видя лъжливите им, изплашени очи! Кой си ти, хлапе?
Матей: Аз съм Матей и съм тръгнал да се прибирам с баща ми!
Царят: Никога вече, вие двамата, няма да видите скапаната си къща!
Матей: Е ще я видим! За инат на теб, гольо кьосав такъв! Не се страхувам от вас. Вие сте обикновени кукли. Обикновени голи, лъжливи кукли!
(Изведнъж всичко, със заглушителен шум, се променя. Страната на чудесата изчезва и ние се завръщаме в...
Край на осмата картина
Девета картина
(Стая от началото на пиесата. Забележка: Желко вече не е кукла. Желко седи пред компютъра. Пуши. Матей е в количката. В стаята влиза Сани, тя изглежда така, както може да изглежда някой, който току що е загубил битката с пералнята. Забележка: Нито Сани, нито Желко имат вече конци над себе си и вече не приличат на хора марионетки.)
Желко: Сани, няма да ми повярваш...
Сани: Ще те убия. Не само, че ме остави сама да укротявам издивялата пералня, а си запалил и цигара в стаята, където детето спи!
Желко: Но, аз сам цигарата запалих в царския дворец, а не тук.
Сани: Какви ги дрънкаш... В царския дворец. И аз, според теб, съм в двореца! Така насинена и разчорлена... Е, ще те убия!
Желко: Но, повярвай ми.
Сани: Какво да ти повярвам!?
Желко: Бяхме в телевизора, Матей и аз, и тъкмо когато искахме да се върнем, телевизорът стана и замина. Тогава тръгнахме да го търсим, обаче онези двамата, Не е Шия и А е Врат, така въртяха табелките, сякаш са въртележки, и ние се загубихме. После видяхме Царя как гол, както майка го е родила, се разхожда из улиците, и този Цар нареди на стражарите си да ни отрежат главите, но, тогава, Матей извика: Ти си кукла, ти си кукла!... и аз се събудих тук, с главата на раменете си, т.е. на компютъра. И виж чудо: На екрана стоеше готова пиеса! Набрана, редактирана, приготвена за театъра! Всичко се случи за миг, като в някаква притча, и, все пак, беше толкова истинско, по-истинско от най-истинското!
(С бесен вик, Сани сваля от главата си мокра кърпа, останала й от, вече споменатия, бой с пералнята, и го захвърля в лицето на Желко. Излиза, сърдита, към кухнята.)
Желко: Нищо не ми е ясно. (Поглежда към Матей.) Матей, виждаш, че е сърдита, не ми вярва, кажи й...
(Матей се смее и, малкият шемет, намигва на Желко. Това е...)
Краят на деветата картина
...но и краят на пиесата, а на края на тази пиеса се пее...
Весела песен
Видяхме ги царски дрехи
какви дрехи бяха само.
И тъй охна Царството ни,
Лондон, Париж, и Милано.
Тези дрехи невиждани
уникални бяха те.
Бяха дрехи тъй прозрачни,
че всичко се виждаше.
И Царят ни гол предрешен
разходи се, но разбра,
че е гол, и че е смешен
Посрами се и избяга.
...ако си мислите, че след този гол скандал са хванали измамниците, сменили министрите, или, може би, сте помислили, че този Цар е абдикирал, много се лъжете. На народа, в По света и у нас, обясниха всичко. Чужденците, казаха те, са били наемници, които са дошли от вражеското обкръжение със задача да разбунтуват разколебаните и да подкопаят основите на щастливия и плодородния живот в Великото Царство. Но, за щастие, всичко е приключило добре. Разколебаните са осъдени справедливо, в присъствие, както и на наемниците, но задочно. За съжаление, министрите бяха принудени да увеличат данъците, поради извънплановите разходи, свързани с тази успешна акция за защита на народа!)
Е, сега е
КРАЙ
Превод от сръбски: Блажо Николич©
E-mail: Ova adresa el. pošte je zaštićena od spambotova. Omogućite JavaScript da biste je videli.
Tel.: ++359896/814393